Шунята: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 5:
Шунята е най-трудното за разбиране понятие в будизма, не поддаващо се на просто описание и определение. Постигането на „пустота“ е важна цел в будистките [[медитация|медитации]], специфични за различните [[школи на будизма]]. Неточното разбиране на термина „пустота“ в небудистките преводи и коментарии е довело до разбиране на будизма като философия на [[нихилизъм|нихилизма]], [[солипсизъм|солипсизма]], отказ от разумни доводи и от словесно разбиране, отказ от позитивни тезиси, представа за всеобща илюзорност и др.; заради подобно разбиране будизмът непрекъснато е подлаган на критика от небудистките школи. Будистките школи отричат такова разбиране и акцентират внимание на „същността“, „взаимозависимото произхождение“, [[Причинност|причинността]] и обусловеността.
 
Основните дискусии за природата на пустотата са се развивали в началото в контекста на спора между будистките и небудистки школи за причинността и собствената природа ([[атман]]cjът или „висшето аз“ се отрицават от будистките школи). Здрава основа на учението за пустотата поставя [[Нагарджуна]], прояснявайки същността на [[Татхагата]] за достигане празнотата на ума и развитие на природата на [[Буда]]. Представата за шунята развиват по-сетне [[Арядева]], [[Асанга]], [[Васубандху]], [[Дигнага]], [[Дхармакирти]], [[Будапалита]], [[Бхававивека]], [[Чандракирти]] и други философи на будизма. Шунята става едно от най-важните понятия на [[Тибетски будизъм|тибетския]] и далекоизточния будизъм, в частност на [[чан]].
 
Важен източник на учението за пустотата представлява „[[Сърдечна сутра|сърдечната сутра на праджняпарамита]]“, почитана във всички школи на будизма [[Махаяна]] и явяваща се нейна основа.