Убийство на Тодор Александров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
добавки |
||
Ред 4:
== История ==
[[Файл:TodorAlexandrov.jpg|ляво|мини|Тодор Александров]]
На 30 август 1924 година към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал [[Александър Протогеров]] потеглят за конгреса на серчани в [[Пирин]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 196-198 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Той взема двама телохранители – [[Панзо Зафиров]] и [[Христо Балвански]]. Групата пристига в [[Горна Джумая]] към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърля в другата кола, която е изпратена да ги посрещне, но в нея вече има двама куриери, така че остава място само за единия от телохранителите — Панзо Зафиров.<ref name="марков"/> Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.
Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за [[Мелник]] при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите [[Щерю Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]] с още двама души - [[Динчо Сугарски]] и [[Динчо Балкански]]. Групата продължава на коне из Пирин, като спира за кратка почивка в село [[Горна Сушица]]. Към 11 часа тръгват отново през планината, към 14 часа спират и обядват, а към 15 часа намират малка долина, наричана Двете реки, тъй като там два потока се събират в Сугарската река, и спират, за да починат и конете им. Докато разговаря с Протогеров, Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а куриерът Динчо Балкански убива и телохранителя му Панзо Зафиров. Генерал Александър Протогеров остава невредим, което по-късно предизвиква подозрения за негово участие в заговора. Труповете са заровени набързо.<ref name="марков"/>
== Последици ==
[[Файл:Kjustendil VMRO.jpg|дясно|мини|250п|Траурно шествие в [[Кюстендил]], проведено през септември 1924 година.]]
[[Файл:Memmorial March after Todor Alexandrov's assasination, Kardzhali 18 September 1924.JPG|дясно|мини|250п|Траурно шествие в [[Кърджали]], проведено на 18 септември 1924 година.]]
Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от [[София]] са повикани с телеграма секретарят на Александров - [[Иван Михайлов]], зет му - [[Михаил Монев]] и още няколко приближени. След като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината, над Сугарево. На погребението присъстват и [[Алеко Василев]] и подполковник [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. На 14 септември в Горна Джумая са ликвидирани и подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, както и редица представители на левицата в македонското движение, при така наречените [[Горноджумайски събития]]. Ден по-късно са убити извършителите на убийството [[Щерьо Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]]. Убийствата в областта продължават и след 3 месеца. На [[7 юли]] [[1928]] година по нареждане на [[Иван Михайлов]] генерал Протогеров също е убит в наказателна акция за убийството на Тодор Александров.
Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на [[Александър Цанков]] след подписването на [[Майски манифест|Майския манифест]].<ref>[http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1924.html Билярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“]</ref> Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, [[Атанас Джолев]], [[Перо Шанданов]], Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Щефан Трьобст изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов
== Литература ==
| |||