Карл II Плешиви: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
Карл е роден на [[13 юни]] [[823]] година, когато по-възрастните му братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да даде на Карл управлението на [[Херцогство Швабия|Алемания]] ([[829]]) и земите между Мойс и Пиренеите ([[833]]) водят до разбунтуването на останалите му синове. През [[838]] г. той е коронован за под-крал на [[Неустрия]] (северна Франция). Смъртта на императора през 840 г. води до избухване на война между тримата му сина. Карл се съюзява с брат си [[Лудвиг II Немски|Лудвиг Немски]] срещу новия император [[Лотар I]] и двамата го побеждават в битката при ''FONTENOY - PUISAYE'' на [[25 юни]] [[841]] г. Следващата година двамата братя потвърждават своя съюз с договор в Страсбург. Войната приключва през [[843]] г. с подписване на [[Вердюнски договор|договора от Вердюн]]. С него Карл получава Западните франкски земи (днешна [[Франция]]), [[Лудвиг II Немски|Лудвиг]] става крал на Източните франкски територии (днешна [[Германия]]), а [[Лотар I]] остава император на [[Фландрия]], [[Бургундия]] и владенията в Северна Италия.
Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през [[855]] г. са мирни. През тези години тримата братя на няколко пъти се събират да решават различни въпроси. През [[858]] г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг е решен да завладее Западнофранкското кралство. Карл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към [[Бургундия]]. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг и един от [[
Срещу Карл (''Шарл'') редовно избухват въстания в [[Аквитания]] и [[Бретан]]. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу [[нормани]]те, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През [[875]] г. след смъртта на свещенния римски император [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]] (син на брат му [[Лотар I]]) Карл с подкрепата на папа [[Йоан VIII]] отпътува за Италия, където в [[Павия]] получава кралската корона, а на 29 декември и императорските символи.
| |||