Хвощ: Разлика между версии

** ''[[Equisetum variegatum]]''

}}

'''Хвощовете''' (''Equisetum'') са единственият съществуващ днес [[род (биология)|род]] от отдел '''Хвощовидни''' (''Equisetophyta''). Той включва 15 вида [[васкуларни растения]], разпространени в целия свят, с изключение на [[Антарктида]] и [[Австралазия и Океания|Австралазия]]. Известни са [[фосил]]и на по-разнообразни хвощовидни растения, които съставляват значителна част от флората през геоложкия период [[креда]]. Според някои нови изследвания родът влиза в отдел [[Папратовидни]], но тази класификация не е общоприета.

 

Самото име хвощ произхожда от славянската дума „хвост“, която значи опашка. Такъв също е произхода на научното име на рода — Equisetum. То е съставено от латинските думи [[equus]] = ''кон'' и [[saeta]] = ''косъм, грива''.

 

Хвощовете са са [[вечнозелено растение|вечнозелени]] (тропическите видове и някои видове от умерените ширини) или изсъхват през зимата (повечето видове от умерените ширини). Повечето видове са с височина 20-150 cm, но някои достигат до 2,5 m (''[[Equisetum telmateia]]''), 5 m (''[[Equisetum giganteum]]'') и дори 8 m (''[[Equisetum myriochaetum]]'').

Фотосинтезата се извършва от хлорилната тъкан на стъблото, а не от редуцираните листа.

[[Спора|Спорите]] се образуват в конични стробили на върха на някои стъбла. При много видове спороносните стъбла са неразклонени, а при други — нефотосинтезиращи. Те се появяват рано през пролетта отделно от стерилните фотосинтезиращи стъбла. Повечето видове са хомоспорови.

 

Повечето видове хвощове предпочитат влажни песъчливи почви, но някои са водни, а други — адаптирани към влажни глинести почви. [[Полски хвощ|Полският хвощ]] (''Equisetum arvense'') може да бъде неприятен плевел, защото след отскубването му израства отново от намиращите се дълбоко под земята [[ризом]]и.

 

Хвощовете са връсници на плауновите растения и едновременно с тях са преживели разцвета си през каменовъгления период. Тогава много от тях били също истински дървета, които издигали величествено прешленовидно-членестите си стъбла и клони до двадесетина метра и приличали на огромни свещници.

 

== Източници ==