Софийско метро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защитена „Софийско метро“: Чест обект на вандализъм (‎[edit=autoconfirmed] (изтича на 06:06, 4 май 2012 (UTC)) ‎[move=autoconfirmed] (изтича на 06:06, 4 май 2012 (UTC)))
→‎Проектиране: +{{Външна медия}}
Ред 25:
Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 60-те години. През [[1972]] г. Министерски съвет одобрява технико-икономически доклад, а през [[1973]] г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През [[1974]] г. на базата на Технико-икономическия доклад, с решение на ИК на СНС е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 52 км, 47 метростанции и средно разстояние между тях 1100 м:
* Първи диаметър: [[Обеля (квартал)|ж.к. „Обеля“]] - [[Младост (квартал)|ж.к. „Младост“]]'' (червена линия на картата)'';
* Втори диаметър: [[Хладилника|кв. „Хладилника“]] - [[Илиянци|кв. „Илиянци“]] ''(зеленасиня линия на картата)'';
* Трети диаметър: [[Овча Купел|ж.к. „Овча Купел“]] - ж.к. „Васил Левски“ ''(сивазелена линия на картата)''.
 
Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: '''пл. „Св. Неделя“''', [[СУ „Св. Климент Охридски“|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]] и [[Национален дворец на културата]].
Ред 33:
 
Максималнодопустимата скорост на подвижния състав е 90 км/ч, максималната превозна способност 50 хил. пътници в час в едно направление, минимално допустимият от [[АЛС-АРС|транспортната автоматика]] интервал между съставите 90 секунди, междурелсие 1435 мм, захранване на подвижния състав – постоянен ток с номинално напрежение 825 [[волт|V]] чрез контактна [[релса]].
 
{{Външна медия
| align = right
| topic =
| font-size = 80%
| image1 = [http://spasimetroto.org/wp-content/uploads/2011/03/metroshema-2.jpg Първата генерална схема на Софийското метро, 1970-те години]
}}
 
През [[1975]] г. с разпореждане на [[Министерски съвет|МС]] Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 80-те години се обособява в самостоятелна фирма. През [[1989]] г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до [[1999]] г., когато е обявен в ликвидация, поради тежко финансово състояние. Със същото разпореждане на [[Министерски съвет]] (1975 г.) е създадена дирекция „Метрополитен“ към [[Столична община|Столичната община]], която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване и подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма [[„Метрополитен“ ЕАД]]). След [[1990]] г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД). През [[2000]] г. е приватизирана.