Разлика между версии на „Фабиан (роман)“

112 байта изтрити ,  преди 8 години
м
редакция без резюме
м
Ерих Кестнер е познат на широката читателска публика главно като автор на [[детски книги]]. Но преди всичко той изявява своя лирически талант. Първите му литературни успехи съвпадат с последните години на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] в [[Германия]]. Тогава именно Кестнер публикува стихосбирките си ''"Сърце върху талията"'', ''"Един човек осведомява"'' и ''"Песен между столовете"'', които му създават голяма и малко скандална известност. Необичайният тон, хапливата ирония и сатирична агресивност на стиховете му кара критиката да говори за него като за автор на ''"римувани сквернословия"'', в които човешките отношения ''"се подлагат на дисекция"''. Поезията на Ерих Кестнер бързо е причислена към течението на така наречената ''"нова предметност"'' (или: ''"нова обективност"'' - Neue Sachlichkeit). Но сам писателят подчертаво, че лириката му си поставя определена художествена задача, а именно да възпита читателя в ''"искреност на чувството"'' и в ''"яснота на мисълта"''. Кестнер изисква от литературната творба да има ''"потребителна стойност"'', тоест поетът трябва да има в своята ''"лирична домашна аптечка"'' лек срещу всяка душевна болка.
''"Писателят с неизчерпаемия и слънчев хумор"'', както наричат Ерих Кестнер, се обявява против ''"чистата поезия"'', предназначена за изискани литературни гастрономи. Неговите творби трябва да възпламеняват или успокояват, да критикуват или да съчувстват - съобразно със случая. А според диагнозата писателят си служи с различни рецепти - той е дързък, но никога циничен, интелигентен, но без замайващо дълбокомислие, елегантен, но не и повърхностен. В стихотворенията си Кестнер разбулва интимни и социални тайни, но когато се сблъсква с безсъдържателност, конвенционалност, лъжлив патос и глупава назадничавост, той став остър и безпощаден.
 
 
'''''Моралистът като сатирик'''''
 
От тази позиция писателят създава и своите книги за деца. Преведените на много световни езици романи ''"Емил и детективите"'' (1928), ''"Антон и Точица"'' (1931), ''"Хвърчащата класна стая"'' (1933), ''"Двойната Лотхен"'' (1949), дължат своята популярност и литературна жизненост преди всичко на обстоятелството, че не поучават малкия читател, а го въвеждат като равностоен партньор в света на възрастните. Също така приключенията на героите не протичат в измислена страна и в неопределено време, а в конкретна и при това критично възприемана социална действителност.
 
 
'''''Детето в сърцето'''''
 
Тези идеи, претворени по специфичен начин, писателят влага и в прочутия си роман за възрастни деца ''"Фабиан. Историята на един моралист"'', публикуван във времето на надигащия се [[фашизъм]] в Германия. Първоначалното заглавие на книгата е ''"Пътят към пропастта"'', но тогавашният издател не го допуска наред с няколко по-фрапиращи глави. Кестнер отбелязва в предговора си към следвоенното издание на романа: ''"Чрез това заглавие още от корицата трябваше да стане ясно, че книгата преследва определена цел: тя искаш да предупреди. Да предупреди за пропастта, към която се приближаваше Германия, а заедно с нея и Европа! Искаше да накара хората със съответните средства - а в дадения случай това би могло да означава само: с всички средства - да се вслушат и да се опомнят в последната минута."'' И писателят пояснява: ''"Масовата безработица, духовната депресия, последвала стопанската, стремежът към бягство от действителността, активизирането на безскрупулни партии - това бяха буревестниците на приближаващата [[криза]]. А не липсваше и зловещото затишие пред бурята: леността, оковала сърцата, която приличаше на някаква епидемична парализа. Някои почувстваха непреодолима нужда да се противопоставят на бурята и на затишието. Но бяха изтласкани настрана. Мнозинството предпочиташе да слуша панаирджийските креслювци и тъпанджиите, които шумно превъзнасяха своята синапова хартия и отровните си вселекуващи рецепти."''
 
 
'''''Пътят към пропастта'''''
 
Особено значителен е образът на гениалния [[изобретател]] професор Колреп, почетен член на пет академии на науките. Семейството му го е поставило под попечителство, защото е раздавал пари на ония работници, които са останали без работа поради въвеждането на неговите машини. За разлика от него редакторът Мюнцер смята, че ''"най-удобното обществено мнение си остава липсата на обществено мнение"'' и след двайсетгодишна вестникарска работа той вече е готов да вярва на собствените си лъжи. А колегата на Фабиан търговският редактор Малми - перифразирайки реплика от ''"Хамлет"'' - е на мнение, че ''"в безумието на капиталистическата икономика има метода"''. Той се възхищава от властта, която в такива гигантски размери манипулира производствените отношения в полза на една малка господстваща прослойка, тъй че като откровен циник поддържа социалната система. А приятелят на Фабиан, литературният историк д-р Лабуде, се опитва да намери някакъв среден път между [[реакция]]та и [[революция]]та чрез общественополитически реформи. Според него дребната буржоазия трябва да поеме ръководната роля, да установи контрол над капитала и да обуржоази пролетариата.
 
 
'''''В чакалнята на времето'''''
 
[[Самоубийство]]то на приятеля му Лабуде изправя героя на Кестнер пред нови въпроси за правилността на отношението му към живота. Потресен от неверността на годеницата си и от политически неуспехи, Лабуде не е могъл да превъзмогне удара от това, че университетът е отхвърлил хабилитационния му труд, плод на петгодишни занимания с творчеството на [[Готхолд Ефраим Лесинг|Лесинг]]. Писменото му завещание до Фабиан съдържа признанието за един мирогледен провал, но също и съвета да не се пренебрегва действителността, а да се приема в нейната неотвратимост. ''"Стигнали сме до един от ония редки преломни моменти в историята, когато трябва да се съгради нов мироглед, всичко друго е безполезно"'' - пише Лабуде на приятеля си. Фабиан е съкрушен от събитията, напуска [[Берлин]] и се завръща в родния си град [[Дрезден]]. Там би могъл да намери работа в някой консервативен вестник, но и това начинание е обречено на неуспех, защото Фабиан не е в състояние да продава съвестта си. В своята наивност и душевна непоквареност той си остава едно голямо дете, което стои край мръсна локва и не иска да я нагази.
 
 
'''''Бягството'''''
 
Докато обезсърчен крачи из града, Фабиан вижда как едно малко момче пада от моста над [[Елба]] във водата. Той съблича сакото си и се хвърля да спаси детето. И докато то разплакано само доплува до брега, Фабиан се удавя... Романът завърша със символичната фраза: ''"За съжаление той не можеше да плува."''
 
 
'''''Въпреки всичко'''''
* {{en икона}} [http://www.imdb.com/title/tt0080709/ Немски филм по романа (1980)]
 
[[Категория:Немска литература]]
[[Категория:Немски романи]]
[[Категория:Немски романи]]
[[Категория:Политически романи]]