Христо Радевски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 17:
Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. [[Белиш]], Троянско. Учи в родното си село и [[Троян]]. Завършва [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Държавно педагогическо училише „Княз Борис Търновски“ (Ловеч)]] (1923). <ref>Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 3 </ref> Следва романска филология в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Член на [[БКП]] (1927).
Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от [[Димитър Полянов]] сп. „Наковалня“ и сп. „Звезда“ на [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]]. Работи във в. „Новини“ (19280, редактира вестник „РЛФ“ (1929-1934) и др. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по [[ЗЗД]]. <ref>Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 4</ref>
В първите си стихосбирки „Към партията“ (1932) и „Пулс“ (1936) се проявява като талантлив продължител на [[Христо Смирненски]]. Най-представителната стихосбирка на поета „Въздух не достигаше“ излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.<ref>Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 27</ref>
| |||