Ят: Разлика между версии

 

През [[1895]] г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата [[Константин Величков]], предлага нов проект, напълно напълно изхвърлящ {{Уникод|ѣ}} от азбуката. И този проект е подет единствето от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с {{Уникод|ѣ}} на етимологичното му място. Изписването на {{Уникод|ѣ}} на етимологичното място е утвърдено и с [[s:Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев|правописното упътване]] на министър [[Тодор Иванчов]] от [[1899]] г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът [[Мисъл (литературен кръг)|„Мисъл“]] - след [[1910]] г. съчиненията на [[Пенчо Славейков]] се печатат без {{Уникод|ѣ}}.

[[Картинка:BG-road-sign-mistake.jpg|мини|дясно|Свръхякащ пътен знак]]

От началото на [[20 век]] отношението към въпроса с {{Уникод|ѣ}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици - [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] години това е направено с правописната реформа на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на [[българщина]]та. [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - я си личи в различни словоформи.