Металургия: Разлика между версии

През 16-ти век книгата на [[Георг Агрикола]] издава "За минното дело и металургията в 12 книги" (с 275 гравюри — от 1556 г., посмъртно) пръв дава систематично описание на полезни изкопаеми, начини за разработването им, не металургичните процеси и др. Книгата му се превръща в основно ръководство за повече от 2 века, а Агрикола е наречен „Баща на металургията“.<ref>[[Karl Alfred von Zittel]] (1901) ''History of Geology and Palaeontology'' page 15</ref>

 

Според [[Гордън Чайлд]] добивът на мед и изработката на медни изделия започва в [[Анатолия]]. Според [[Колин Ренфрю]] обаче металургията на [[Балканския полуостров]] се развива самостоятелно в резултат на наличието на големи медни находища. Последното е потвърдено от откритото при експедиция през 1969&nbsp;-&nbsp;1974&nbsp;г. в местността „Мечи кладенец” (Аи-Бунар) около [[Стара Загора]]. Тук е съществувал богат минен район, който е експлоатиран през IV-то хилядолетие пр.н.е.<ref>[http://oikumen-doklad.blogspot.com/2007/03/vi-iii.html Ранен рудодобив и металургия в Българските земи през енеолита VI хил. пр. н. е. - III хил. пр. н. е.], Ангелина Л. Пировска, Археология 2003 г.</ref> Установено, е че на Балканите в древността са установени два големи центъра за добив и обработка на мед. Единия е в Рудна Глава (Източна Сърбия), а другия в района на [[Тракия]], най-вече в селища покрай [[Средна гора]]. Откритите следи са от културата [[Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI|Коджадермен-Гумелница-Караново VI]]<ref>[http://bgm8.bg/referati/view/26356 Добив и обработка на мед и бронз през праисторията]</ref>. През [[Средновековие]]то рударството и металургията са най-развити в района на [[Чипровци]] от саксонски рудари. Тук те добивали сребро от полиметалните руди. През 19-век и първите години след [[Освобождение на България|Освобождението]] цветната металургия напълно замира. През 1903&nbsp;г. френска фирма получава концесия за проучване и експлоатация на мина „Плакалница“. С това започва възраждането на отрасъла в България. До края на [[Втората световна война]] той обаче остава слабо развит. Представен е само от фабриката за олово в село [[Курило]], фабриката за черна мед на гара [[Елисейна]] и флотационните фабрики край [[Кърджали]] и село [[Средногорци]] за оловно-цинкови руди. В изброените предприятия годишно са добивани 14 хиляди тоkа оловно-цинкови и медни руди.