Второ робско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 30:
'''Второто робско въстание''' е неуспешен бунт на [[роб]]и срещу [[Римската република]]. Бунтът избухва на о-в [[Сицилия]] и продължава от 104 до 100 пр.н.е.
По време на [[Кимврска война|войната]] срещу [[Кимври|кимврите]] в [[Цизалпийска Галия]], [[Римски консул|консулът]] [[Гай Марий]] се опитва да събере достатъчно големи сили, които да участват във войната срещу варварите. Когато Марий иска помощ от [[цар]]я на [[Витиния]] — [[Никомед III]], монархът отказва да изпрати подкрепление под предлог, че римските събирачи на такси ([[публикани]]; ([[латински]]: publicanus (единствено число); publicani (множествено число), “публични доставчици” - често са снабдители за римските [[легион]]и и [[Римска армия|армията]], отговарят за събирането на пристанищни [[мито|мита]] и ръководят обществени строителни проекти. В допълнение извършват и събирането на такси за [[Римска република|Републиката]], получават договори (от [[Сенат]]а) за събиране на различни такси, като наддават за тях) са поробили тези, които са в състояние да платят за събирането на военна сила и Никомед не е в състояние да финансира исканите от [[Рим]] подкрепления. След отказа Марий обявява с декрет, че поробените съюзници от Витиния служещи в Сицилия трябва да бъдат освободени.
Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на [[губернатор]]а на [[Римска провинция|провинцията]] е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име [[Салвий (вожд)|Салвий]] тръгва по стъпките на [[Евн]] (водач на [[Първо робско въстание|Първото робско въстание]]) — като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името ''Трифон'', като царя на [[елини]]стичното [[селевкиди|селевкидско]] царство [[Диодот Трифон]].
| |||