Разлика между версии на „Никео-цариградски символ на вярата“

редакция без резюме
[[Картинка:Nicaea_icon.jpg|мини|ляво|Икона, изобразяваща Светите Отци на Първия вселенски събор с текста на "Символа на вярата".]]
 
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от [[Православна църква|Православната църква]]. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“. След [[8 век|8]] — [[9 век]] на много места в Западна Европа се разпространява учението, че Светият Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Бог Син. През [[1014]] г. папа [[Бенедикт VIII (папа)|Бенедикт VIII]] официално използва в текста за Светия Дух от Никео-Цариградския символ фразата „и Сина“ (на латински ''filioque''). По този начин символът добива вида, използван днес от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
 
След [[8 век|8]] — [[9 век]] на много места в Западна Европа към Никео-Цариградския символ на вярата на латински език бива добавена и прибавката "...и от Сина" (на латински ''filioque'') с цел да се получи по-точен превод на гръцката дума "", която обединява в себе си и двете понятия - "произхожда и изхожда", за разлика от латинската "procedit" (изхожда), която, ако бъде употребена без добавката "...и от Сина" не отразява добре истината, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но изхожда и от Отца, и от Сина, защото Той е също и "Дух Христов". Това е и причината Римокатолическата църква да не настоява добавката "...и от Сина" да бъде употребявана към Никео-Цариградския символ на вярата на гръцки език.
 
Също така, по посочената причина, Римокатолическата църква не изисква добавката да бъде произнасяна и от т.нар. "присъединени" (униатски) църкви (римокатолически църкви, следващи източния обряд).
 
За съжаление, през 9-ти век, неправомерно изпбраният за патриарх Фотий (за пет дена преминал, от светско лице, всичките духовни санове, с единствената цел да бъде внедрен като патриарх на мястото на станалия неудобен на регента законен патриарх Игнатий, който отказва св. Причастие на последния поради кръвосмесително съжителство), без да вникне в причините за въвеждане на добавката (а и без да желае това), я превръща в знаме и боен вик срещу "еретиците-латиняни". Той прави това в отговор на отказа на Римския папа да удоволетвори молбата му да бъде признат за патриарх. Това негово поведение се превръща и в една от главните причини за последващото огромно напрежение между източното и западното християнство и за взаимните анатеми през 11-ти век.
 
Никео-Цариградският символ е преведен на старобългарски език през [[9 век]]. В този превод гръцкото прилагателно име „καθολικὴν“ (католическа) е преведено като „съборьнѫѭ“ (съборна), което на черковнославянски дава „соборную“. В началото на [[20 век]] [[Българска православна църква|Българската православна църква]] започва да превежда много от богослужебните текстове на новобългарски език и в тези преводи думата „καθολικὴν“ е преведена като „вселенска“. В някои от богослужебните книги, издадени след [[1990]] г., тази дума се превежда и като „съборна“. Повечето неславянски християнски църкви не превеждат тази дума.
Обичайна практика сред извършителите на християнските богослужения е като наименования на различните богослужебни текстове да използват началните думи от текста. Например като наименование на Никео-Цариградския символ те използват думата „Верую“ (първата дума според текста на черковнославянски език). Чрез тях това наименование се разпространява сред народа. То се използва и в днешно време от много от християните в България. Обаче думата „верую“ (вярвам), която на черковнославански е глагол, сега се използва като съществително име и може да се членува (напр. ''ще чета Веруюто'').
 
== Текстове на някои от символите ==
 
Съгласно решение на [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор]] [[Православна църква|Православната църква]] не позволява използването на друг символ, освен Никео-Цариградския, дори и ако съдържанието му съответства на православната вяра. [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] използва древния символ на Римската църква и Никео-Цариградския символ с добавката ''filioque''.
 
=== Никео-Цариградски символ ===
 
Частта до „И в Духа Свети“ (включително) е съставена на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в Никея през [[325]] г., а останалата част — на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в Цариград през [[381]] г. Цитираният тук текст е според използвания в Българската православна църква превод. В оригиналното решениерешението на събора е използвано множествено число („Вярваме…“, а не „Вярвам…“).
 
:Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
:В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.
 
=== Никео-Цариградски символ с добавката '"...и Сина" ('filioque'') ===
 
Цитираният тук текст [[http://www.padrepio.catholicwebservices.com/BULGARO/Pregh.htm]] е според използвания превод от българските католици преводхристияни-римокатолици. Големите разлики с цитирания по-горе текст на Никео-Цариградския символ се дължат единствено на превода на български език, адокато в оригиналния текст разликата е единствено в добавката ''filioque'',"...и коятоСина". тукДокато за Католическата християнска църква текстът е отбелязанаканоничен спо удебеленизложените шрифт.по-горе причини, Православната християнска църква епродължава обявилада тозиго текстсмята за еретичен.
 
Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята, на всички видими и невидими неща. И в един Господ, Исус Христос, единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове: Бог от Бога, светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог. Роден, несътворен, единосъщ с Отца; чрез Когото всичко е станало. Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето; и се въплътил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек. Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат; страдал и бил погребан. И възкръснал на третия ден според Писанията, и се възнесъл на небето; седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите; и царството Му няма да има край. Вярвам в Светия Дух, Господ животворящ; Който от Отца '''и Сина''' изхожда; Който в едно с Отца и Сина е обожаван и славословен; Който е говорил чрез пророците. Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. И очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят. Амин.
 
=== Символ на древната Римска Църква ===
:Вярвам в светата вселенска ''(католическа, съборна)'' Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на телата ''(на мъртвите)'', във вечния живот. Амин.
 
=== Верую, което се изповядва по време на литургия в Римокатолическата църква ===
 
: Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята, на всички видими и невидими неща. И в един Господ, Исус Христос, еднороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове. Роден, а не сътворен, единосъщ с Отца; чрез Когото всичко е станало.
57

редакции