Никео-цариградски символ на вярата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
7concordia7 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
7concordia7 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 12:
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от [[Православна църква|Православната църква]]. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“.
След [[8 век|8]] — [[9 век]] на много места в Западна Европа към Никео-Цариградския символ на вярата на латински език бива добавена и прибавката "...и от Сина" (на латински ''filioque'') с цел да се получи по-точен превод на гръцката дума " ἐκπορευόμενον", която обединява в себе си и двете понятия - "произхожда и изхожда", за разлика от латинската "procedit" (изхожда), която, ако бъде употребена без добавката "...и от Сина" не отразява добре истината, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но изхожда и от Отца, и от Сина, защото Той е също и "Дух Христов". Това е и причината Римокатолическата църква да не настоява добавката "...и от Сина" да бъде употребявана към Никео-Цариградския символ на вярата на гръцки език.
Също така, по посочената причина, Римокатолическата църква не изисква добавката да бъде произнасяна и от т.нар. "присъединени" (униатски) църкви (римокатолически църкви, следващи източния обряд).
Следователно, далеч не може да се говори за някакво ново учение, или нарушение на Никео-Цариградския Символ на вярата, а за добавка, изравняваща значението между Символа на вярата на латински и на гръцки език.
За съжаление, през 9-ти век, неправомерно изпбраният за патриарх Фотий (за пет дена преминал, от светско лице, всичките духовни санове, с единствената цел да бъде внедрен като патриарх на мястото на станалия неудобен на регента законен патриарх Игнатий, който отказва св. Причастие на последния поради кръвосмесително съжителство), без да вникне в причините за въвеждане на добавката (а и без да желае това), я превръща в знаме и боен вик срещу "еретиците-латиняни". Той прави това в отговор на отказа на Римския папа да удоволетвори молбата му да бъде признат за патриарх. Това негово поведение се превръща и в една от главните причини за последващото огромно напрежение между източното и западното християнство и за взаимните анатеми през 11-ти век.
| |||