Разлика между версии на „Никео-цариградски символ на вярата“

редакция без резюме
{{християнство}}
'''Никео-цариградски символ на вярата''' или кратко '''Символ на вярата''' сее формулирасътворен на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] през [[381]] г., като разширение на приетия [[Верую (Символ на вярата)|символ на вярата]] по време на [[Първи Никейски събор|първия Никейски събор]] през [[325]] г. и е най-разпространената и популярнаразпространеният [[християнство|християнскахристиянски]] формулировканачин за изповядване на вярата.
 
От създаването си през [[4 век]] той е използван в [[източно православие|източното православие]], [[римокатолическа църква|католицизма]], от якобитите, древните източни национални църкви, асирийската, англиканската, лутеранската и повечето други [[протестантство|протестантски]] църкви.
[[Картинка:Nicaea_icon.jpg|мини|ляво|Икона, изобразяваща Светите Отци на Първия вселенски събор с текста на "Символа на вярата".]]
 
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от [[Православна църква|Православната църква]]. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“.
 
След [[8 век|8]] — [[9 век]] на много места в Западна Европа към Никео-Цариградския символ на вярата на латински език бива добавена и прибавката "...и от Сина" (на латински ''filioque'') с цел да се получи по-точен превод на гръцката дума " ἐκπορευόμενον", която обединява в себе си и двете понятия - "произхожда и изхожда", за разлика от латинската "procedit" (изхожда), която, ако бъде употребена без добавката "...и от Сина" не отразява добреточно каноничната истинатаистина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но изхожда и от Отца, и от Сина, защото Той е също и "Дух Христов". Това е и причината Римокатолическата църква да не настоява добавката "...и от Сина" да бъде употребявана към Никео-Цариградския символ на вярата на гръцки език.
 
Също така, по посочената причина, Римокатолическата църква не изисква добавката да бъде произнасяна и от т.нар. "присъединени" (униатски) църкви (римокатолически църкви, следващи източния обряд).
Следователно, далеч не може да се говори за някакво ново учение, или нарушение на Никео-Цариградския Символ на вярата, а за добавка, изравняваща значението между Символа на вярата на латински и на гръцки език.
 
За съжаление, през 9-ти век, неправомерно изпбраният за патриарх Фотий (за пет дена преминал, от светско лице, всичките духовни санове, с единствената цел да бъде внедрен като патриарх на мястото на станалия неудобен на регента законен патриарх Игнатий, който отказва св. Причастие на последния поради кръвосмесително съжителство), без да вникне в причините за въвеждане на добавката (а и без да желае това), я превръща в знаме и боен вик срещу "еретиците-латиняни". Той прави това в отговор на отказа на Римския папа да удоволетвори молбата му да бъде признат за патриарх. Това негово поведение се превръща и в една от главните причини за последващото огромно напрежение между източното и западното християнство и за взаимните анатеми през 11-ти век, и за трагедията, сполетяла Византия през 15-ти век.
 
Никео-Цариградският символ е преведен на старобългарски език през [[9 век]]. В този превод гръцкото прилагателно име „καθολικὴν“ (католическа) е преведено като „съборьнѫѭ“ (съборна), което на черковнославянски дава „соборную“. В началото на [[20 век]] [[Българска православна църква|Българската православна църква]] започва да превежда много от богослужебните текстове на новобългарски език и в тези преводи думата „καθολικὴν“ е преведена като „вселенска“. В някои от богослужебните книги, издадени след [[1990]] г., тази дума се превежда и като „съборна“. Повечето неславянски християнски църкви не превеждат тази дума.
57

редакции