Рефлекс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8:
Рефлексите са много разнообразни и се делят по своите функции. Според биологическото си значение са отбранителни, хранителни, полови, ориентировъчни и пространствени. В зависимост от положението на рецепторите, водещи до определен рефлексен акт, се делят на [[екстерорецептори]] (предизвикани от дразнене на рецептори например по кожата), интерорецептори (при дразнение във вътрешните органи, ставите, скелетните мускули и т.н.). Класифицират се и в зависимост от това кои отдели на главния мозък са нужни за осъществяването им.
 
Кората на големите полукълба и подкоровите образования се явяват висши отдели на централната нервна система при топлокръвните и човека. Те пораждат [[рефлекторни реакции]], за сметка на които се осигуряват сложни взаимоотношения на организма с околната среда. Първи представи за рефлекторния характер на главния мозък дава [[Иван Сеченов]] (1863) в книгата си "Рефлекси на главния мозък". Той изказва мисълта, че произволните движения и психическите процеси на човека и животните по своята природа се явяват отразени (рефлекторни). Висшата нервна дейност е неврофизиологичната основа на поведението, включваща централни мозъчни механизми. Тя е присъща в една или друга степен на всички животни с развита нервна система. Във функционално отношение представлява смес на вродени (инстинктивни)и придобити (условнорефлекторни) механизми, които осигуряват най-съвършено приспособяване на животните към околната среда.
 
Безусловните рефлекси са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае. Те са видови и са характерни за всички представители на дадения вид. Безусловните рефлекси могат да бъдат прости и сложни. Простите безусловни рефлекси се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона). Към сложните безусловни рефлекси се отнасят [[инстинкт]]ите. Условни рефлекси- Приспособяването на животните в процеса на [[еволюция]] към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на генетично закрепени, вродени форми на поведение. Заедно с това приспособяване към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко [[поколение]] животни се формират динамични, изработени в [[онтогенезата]] придобити форми на поведение.