Николай Столетов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
Ред 8:
| починал-място=[[Царско село]], [[Русия]]
}}
'''Николай Григориевич Столетов''' ({{lang-ru|Николай Григорьевич Столетов}}) е [[Русия|руски]] [[офицер]], - генерал от инфантерията, участваучаствал в завоюването на [[Средна Азия]] и в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] ([[1877]]–[[1878]])., Командир накомандвал [[Българско опълчение|Българското опълчение]].
 
==Биография==
Николай Столетов е роден на 1 / 13 ноември 1834 г. в град [[Владимир (Русия)|Владимир]], ([[Русия]]). Семействов есемейство на местен търговец. ПрезЗавършва 1854 г. завършва ФизикоматематическияФизико-математическия факултет на [[Московски държавен университет|Московския университет]] (1854). Получава степен ''Кандидаткандидат на математическите науки''.
 
Ориентира се към военното поприще. Постъпва като доброволец в Руската армия и участва в [[Кримска война|Кримската война]]. Проявява се в боевете при [[Севастопол]] и Инкерман. Произведен е в офицерско звание. Завършва Николаевската военна академия и е изпратен в [[Кавказ]] (1859). Служи под командването на бъдещия военен министър генерал-адютант [[Дмитрий Милютин]], с когото остава в близки отношения и по-късно. През 1865 г. е прехвърлен в [[Ташкент]] и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия. Като началник на Закаспийския отряд основава град Красноводск (1869). Ръководи научна експедиция по старото корито на река [[Амударя]]. Повишен е във военно звание [[генерал-майор]].
 
Завършва Николаевската военна академия и е изпратен в [[Кавказ]] (1859). Служи под командването на бъдещия военен министър генерал-адютант [[Дмитрий Милютин]], с когото остава в близки отношения и по-късно.
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===
В навечерието на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното [[Българско опълчение]]. Включено е в състава на [[Преден отряд|Предния отряд]] (генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в [[Стара Загора (битка)|боевете при Стара Загора]].
 
През 1865 г. е прехвърлен в [[Ташкент]] и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия. Като началник на Закаспийския отряд основава град [[Красноводск]] (1869). Ръководи научна експедиция по старото корито на река [[Амударя]]. Повишен е във военно звание [[генерал-майор]].
Командир на [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]] включващ Българско опълчение и [[Габровски отряд|Габровския отряд]] (генерал-майор [[Валериан Дерожински]]). Лично командва [[Шипка (битка, август 1877)|защитата на Шипка]] през август 1877 г. срещу [[Западна армия|Западната османска армия]]. Заменен на шипченската позиция от генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]. Командир на Българското опълчение до края на военните действия.
 
===Участие в Руско-турскататурска война (1877-1878)===
Командва руския авангард при [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|зимното преминаване на Стара планина от дясната колона на Южния отряд]]. Участва и в решителната [[Шейново (битка)|победа при Шейново]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст., Орден „Свети Владимир“ I ст. и Орден „Света Ана“ I ст.
В навечерието на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война ]] (1877-1878)]] генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното [[Българско опълчение]]., Включено евключено в състава на [[Преден отряд|Предния отряд]] (на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в [[Стара Загора (битка)|боевете]] при [[Стара Загора]].
 
Командир на [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]], включващ Българско опълчение и [[Габровски отряд|Габровския отряд]] (на генерал-майор [[Валериан Дерожински]]). Лично командва [[Шипка (битка, август 1877)|защитата]] на Шипка]] през август 1877 г. срещу [[Западна армия|Западната османска армия]]. Заменен на шипченската позиция от генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]. Командир на Българското опълчение до края на военните действия.
 
Командва руския авангард при [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|зимното преминаване]] на [[Стара планина]] от дясната колона на Южния отряд]]. Участва и в решителната [[Шейново (битка)|победа]] при [[Шейново]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст., Орден „Свети Владимир“ I ст. и Орден „Света Ана“ I ст.
 
===След войната===
След края на Руско-турската война, Столетов е изпратен с дипломатическа мисия в [[Афганистан]], която постига успех и провокирапредизвиква Втората англобританско-афганистанска война. След смъртта на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и отстраняването на военния министър [[Дмитрий Милютин,]] генерал-майор Столетов изпада временно в немилост.

Продължава да заема висши военни длъжности: началник на XVIII-та а Пехотнапехотна [[дивизия]] и Армейскиармейски [[корпус]]. През 1886 г. е повишен в звание [[генерал-лейтенант]]. [[Генерал от пехотата]] (1898). Член на Държавния съвет (1899).

Николай Столетов умира на 27 юни / 10 юли 1912 г. в [[Пушкин (град)|Царское село]].
 
===Памет===
Провъзгласен е за почетен гражданин на [[Габрово]]. На негово име еса наречен връх [[Столетов (връх)|Столетов]] в [[Стара планина]]; булевард в [[София]]; улица в [[Стара Загора]], [[Добрич]], [[Варна]], [[Ловеч]] , [[Плевен]],[[Сливен]] и Казанлък.наречени:
* връх [[Столетов (връх)|Столетов]] в Стара планина;
* селата [[Столетово (Област Пловдив)|Столетово]], [[Област Пловдив]] и [[Столетово (Област Стара Загора)|Столетово]], [[Област Стара Загора]];
* булевард [[Генерал Николай Г. Столетов (булевард в София)|„Генерал Николай Г. Столетов“]] в [[София]];
* улици в Стара Загора, [[Добрич]], [[Варна]], [[Ловеч]], [[Плевен]], [[Сливен]] и [[Казанлък]].
 
== Източници ==
* [http://www.hrono.ru/biograf/stoletovng.html Статия на hrono.ru]
* Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ " П. Берон ", София, 1986, с. 166
 
{{СОРТКАТ:Столетов, Николай}}
[[Категория:Руски офицеригенерали]]
[[Категория:Българско опълчение]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Личности (Габрово)]]
 
[[en:Nikolai Stoletov]]