Уикипедия

Едуард Тотлебен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
к.
Ред 12:
|звание=генерал от инженерните войски, генерал-адютант
|войсково поделение=
|командвания=Началникначалник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус
|войни=[[Кримска война]], КавказкатаКавказка война (1847-1848), [[Руско-турска война (1877-1878)]]
|битки= [[Кримска война|Обсада на Севастопол]], [[Обсада на Плевен]]
|награди=Орден „Свети Георги“ II ст., Орден „Свети [[Андрей Първозвани|Андрей Первозваний]]
|родства=
|по-късна работа=Генералгенерал-губернатор на Одеса и Вилно.
}}
 
'''Едуард Иванович Тотлебен''' ( отна [[Руски език|руски]]: ''Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен'' ) е руски [[граф]], [[офицер]], генерал от инженерните войски, военен деец, [[граф]]. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878)]].▼
 
▲'''Едуард Иванович Тотлебен''' ( от [[Руски език|руски]] ''Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен'' ) е руски [[офицер]], генерал от инженерните войски, военен деец, [[граф]]. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]
 
==Биография==
Едуард ТотлебенРоден е роден на [[8 май]] [[1818]] г. в семейството на дребен немски аристократ в [[Латвия]]. Ориентира се към военнното поприще. Учи в Санкт-петербургското Петербургското военноинженерновоенно-инженерно училище ([[1835]]-[[1838]]). Постъпва в армията през [[1840]] г. и служи в [[Кавказ]]. Участва в Кавказката война (1847-1848). Назначен е през [[1851]] г. за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус.
 
По време на [[Кримска война|Кримската война]] служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Организира транспортирането на войските на генерал-адютант Михаил Горчаков през река [[Дунав]]. Изработва плановете за атака на крепостта [[Калафат]]. Възглавява обсадата на крепостта [[Силистра]], след раняването на генерал-адютант Шилдер. През [[1854]]-[[1855]] г. служи в Кримската армия. Ръководи отбраната на [[Севастопол]], където строи отбранителните фортификациони съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни. През март [[1855]] г. е повишен в звание Кавказката война (1847-1848).
 
Изучава [[инженерство]]то на [[Франция]], [[Белгия]], [[ХоландияНидерландия]] и [[Германия]] ([[1856]]-[[1858]]). След завръщането си в [[Русия]] е назначен за Директордиректор на Инженерния департамент на Военното министерство ([[1859]]). [[Генерал-лейтенант]] от [[1860]] г. Заместник генерален инспектор по инженерната част ([[1863]]-[[1872]]). [[Генерал]] от инженерните войски ([[1871]]). Разработва системата на отбранителните съоръжения в западните части на Русия. Главен разпоредител на отбраната на Черноморското крайбрежие ([[1876]]).
 
===Участие в Руско-турскататурска война (1877-1878)===
Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия поради [[Обсада на Плевен|неуспешните атаки]] на [[Плевен]]. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на [[Западна османска армия (1877)|армията]] на [[Осман паша]] в Плевен и противодействие на системата от [[редут|редути]]и. Фактически командир на [[Западен отряд|Западния отряд]]. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Осман, а гладът». След пленяването на Западната османска армия е началник на [[Източен отряд|Източния отряд]]. Главнокомандващ на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров от м. [[април]] [[1878]] г. до м. [[януари]] [[1879]] г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.▼
 
===След войната===▼
▲Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия поради [[Обсада на Плевен|неуспешните атаки на Плевен]]. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]] в Плевен и противодействие на системата от [[редут|редути]]. Фактически командир на [[Западен отряд|Западния отряд]]. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Осман, а гладът». След пленяването на Западната османска армия е началник на [[Източен отряд|Източния отряд]]. Главнокомандващ на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров от м. [[април]] [[1878]] г. до м. [[януари]] [[1879]] г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.
[[Картинка:Totleben Memorial Plate in Sofia.JPG|ляво|мини|150px|Паметна плоча в София на генералгенерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. гр. София]]▼
Главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров от април [[1878]] г. до януари [[1879]] г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.
 
Награждаван е с най-висшите руски ордени : Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети [[Андрей Първозвани|Андрей Первозваний]]“. През [[1879]] г. по случай 25 г. от бомбардировката на [[Севастопол]] през Кримската война получава титлата [[граф]] и е назначен за член на Държавния съвет. ▼
▲===След войната===
▲[[Картинка:Totleben Memorial Plate in Sofia.JPG|ляво|мини|150px|Паметна плоча на генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. гр. София]]
▲Награждаван е с най-висшите руски ордени : Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети [[Андрей Първозвани|Андрей Первозваний]]“. През [[1879]] г. по случай 25 г. от бомбардировката на [[Севастопол]] през Кримската война получава титлата [[граф]] и е назначен за член на Държавния съвет.
 
Временен [[генерал-губернатор]] на [[Одеса]] и командващ войските на ОдескиОдеския военния окръг ([[1879]]). Генерал-губернатор на [[Вилно]] и командващ войските на Вилненския военен окръг (1880).
 
През [[1882]] г. заминава на лечение в [[Германия]], където умира. Останките му са погребани в Братското гробище на [[Севастопол]], при падналите защитници на града по време на Кримската война.
 
===Памет===
ГенералГенералът от инженерните войски Едуард Тотлебен е почетен член на Санкт Петербургската-петербургската академия на науките и Санкт Петербургския-петербургския университет. Приносите му в областта на фортификацията, оценени като нова епоха във военното дело, се използват и днес.
 
Неговото име носят:
Неговото име носи с. [[Тотлебен]], [[Област Плевен]], булевард в [[София]] и улица в [[Плевен]].
* с. [[Тотлебен]], [[Област Плевен]],
* булевард [[Генерал Едуард И. Тотлебен (булевард в София)|„Генерал Едуард И. Тотлебен“]] в [[София]] и
* улица в Плевен.
 
== Външни препратки ==
Line 51 ⟶ 54:
 
==Източници==
* Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон ", София, 1986, с. 167
 
{{СОРТКАТ:Тотлебен, Едуард}}
[[Категория:РускиРуска офицериаристокрация]]
[[Категория:Руски политицигенерали]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Академици на РАН]]
 
[[da:Eduard Ivanovitj Totleben]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Едуард_Тотлебен“.