Разлика между версии на „Lockheed U-2“

3139 bytes added ,  преди 8 години
редакция без резюме
(Нова страница: {{Самолет |име = Lockheed U-2 |тип = височинен разузнавателен самолет |производител = Lockheed Skunk Works<...)
 
|модификации със собствени статии =
}}
'''Локхийт U-2''' (на [[английски език]] - ''Lockheed U-2'') (по прякор "Dragon Lady"), е [[разузнаване|разузнавателен]] [[самолет]], използван от военновъздушните сили за използване ([[полет)]]и на много висока надморска височина (70000 фута / 21000 метра), експлоатиран от [[ВВС на САЩ]] (USAF), а преди това е летял от Централното разузнавателно управление ([[ЦРУ]]), за събиране на разузнавателна (шпионска) информация при всякакви метеорологични условия<ref>Drew, Christopher. [http://www.nytimes.com/2010/03/22/business/22plane.html?ref=homepage&src=me&pagewanted=all "U-2 Spy Plane Evades the Day of Retirement."] ''[[Ню Йорк Таймс]]'', [[21 март]] [[2010]]. Преглед на: [[23 март]] [[2010]].</ref>.
 
Самолетът се използва и за изследвания и развитие на сателитна връзка, калибриране на сателити и сателитна проверка на данни.
Смятало се е, че въздухоплавателно средство, което може да лети на височина 70000 фута (21000 метра) ще бъде извън обсега на съветски ракети и дори извън техните [[радар]]ни станции<ref>Miller, Herbert L. (Director). [http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB54/st04.pdf "Suggestions re: The Intelligence Value of AQUATONE."] ''Central Intelligence Agency'', [[17 юли]] [[1956]]. Преглед от: [[10 март]] [[2009]].</ref>. Това би позволило на прелитащите на голяма височина самолети да направят безопасно въздушни [[фотография|фотографии]] на военни и други обекти.
 
Под кодовото име "Плешив орел" (на английски език - ''"Bald Eagle"''), ВВС на САЩ сключва договори<ref>Pocock 2005, p. 10.</ref> с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел "Разработки" на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационният [[инженер]] Кларънс "Кели" Джонсън възможността да разработи дизайна за новата [[машина]]. Джонсън бил брилянтен [[дизайнер]], който отговаря за разработването на легендарния [[П-38 Лайтнинг]] и реактивният [[P-80 Шутинг Стар]]. Джонсън бил също така известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти, работещи в отделно подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works.
 
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер с много тънки и силно разперени криле на фюзелажа, бил друг от неговите проекти, както и реактивният [[F-104 Старфайтър]]. За да се ​​намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат конвенционален колесник, което щяло да затрудни кацането, и било на път да провали проекта.
 
Дизайнът бил отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на [[Едуин Ленд]], който е известен като бащата на мигновени фотография (основател на компанията [[Полароид]]). Ланд предлага на тогавашният директор на ЦРУ [[Алън Дълес]], управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента [[Дуайт Айзенхауер]], Локхийт да получат договор за изработването на 20 самолета, на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като "U" се отнася за преднамерено неясни наименования. ЦРУ използва кодовото име "AQUATONE" за проекта, а от ВВС използват името "OILSTONE"<ref>Pocock 2005, p. 24.</ref>.
== Източници ==
<references />