Разлика между версии на „Lockheed U-2“

м
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер с много тънки и силно разперени криле на фюзелажа, бил друг от неговите проекти, както и реактивният [[F-104 Старфайтър]]. За да се ​​намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат конвенционален колесник, което щяло да затрудни кацането, и било на път да провали проекта.
 
Дизайнът бил отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на [[Едуин ЛендЛанд]], който е известен като бащата на мигновени фотография (основател на компанията [[Полароид]]). Ланд предлага на тогавашният директор на ЦРУ [[Алън Дълес]], управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента [[Дуайт Айзенхауер]], Локхийт да получат договор за изработването на 20 самолета, на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като "U" се отнася за преднамерено неясни наименования. ЦРУ използва кодовото име "AQUATONE" за проекта, а от ВВС използват името "OILSTONE"<ref>Pocock 2005, p. 24.</ref>.
 
== Източници ==
<references />