Операция „Катапулт“: Разлика между версии

'''Операция Катапулт''' ({{lang-en|Operation Catapult}}) е кодовото название на военоморска операция през [[Втората световна война]], целяща унищожаването на главните сили на [[ВМС на Франция]], разработена и осъществена от [[Royal Navy|Кралския британски флот]]. Проведена е в периода 3 - 8 юли 1940 г., като кулминацията ѝ е '''битката при Мерс ел Кебир''' (край [[Оран]], [[Алжир]]).

След [[Битка за Франция|поражението на Франция]] във Втората световна война, [[Режим Виши|новото колаборационистко правителство]] подписва т. нар. [[Компиенско примирие (1940)|Компиенско примирие]] с [[Нацистка Германия|Германия]], член 8 на което гласи, че всички френски военни кораби трябва да се съберат в пристанищата за преброяване и разоръжаване под германски или [[Италия|италиански]] контрол.

По товаонова време френският флот е смятаннареждан за един отсред най-могъщите в света — освен многобройните единици от различен клас, в състава му влизат и съвсем новите [[Линеен кораб|линейни кораби]] [[Дюнкерк (линеен кораб)|„Дюнкерк“]], [[Страсбург (линеен кораб)|„Страсбург“]], [[Ришельо (линеен кораб)|„Ришельо“]] и [[Жан Бар (линеен кораб)|„Жан Бар“]]. —- и попаданетоПопадането на тази сила във вражески ръце би било изключително опасно за [[Великобритания]]. На 24 юни 1940 г. френският министър на отбраната [[Франсоа Дарлан|Ф. Дарлан]] издава секретна заповед, според която екипажите трябва да предприемат специални секретни мерки, за да не допуснат завземането на корабите от силите на който и да е противник или държава. Ако това все пак се случи, то те не трябва да попадат цели в противникови ръце.

На 3 юли 1940 г. сутринта пред Мерс ел Кебир се появява „Съединение Н“. Вицеадмирал Съмървил изпраща в базата разрушителя „Фоксхаунд“, на чийто борд е капитана на Арк Ройъл Седрик Холанд, бивш военноморски [[аташе]] в [[Париж]] и кавалер на [[Орден на Почетния легион|Ордена на Почетния легион]], който е натоварен да води преговорите. Командващият френската ескадра, вицеадмирал [[Марсел-Бруно Женсул|М. Женсул]] отказва да се срещне лично с англичаните и изпраща флаг-офицера си, който получава пакета с английския [[ултиматум]].

Алтернативите, които са предоставени на французите, са:

* Ако желаят могат да преминат на английска страна, като продължат да се сражават под френски флаг, базирайки се в английски пристанища.;

* Дада отведат корабите си в английски пристанища, където да бъдат разоръжени, след което екипажите им ще бъдат репатрирани.;

* Дада отведат корабите във Френска Западна Индия (Карибите), където да бъдат разоръжени под контрола на неутрални наблюдатели.;

* Ако желаят могат да се разоръжат или потопят корабите си в Мерс ел Кебир под контрола на вицеадмирал Съмървил.

* Ако нито единникой вариант не бъде приет, то английската ескадра ще използва всички необходими средства за предотвратяване на попадането на френските кораби във вражески ръце.

В 17:54 hч. английските кораби откриват огън. Френските кораби са наредени с кърма към морето и препречват огневите си линии, освен това бреговите височини пречат на стрелбата им. Английската ескадра води огън, подредена в [[килватер|килватерна колона]], като стрелбата се коригира от самолети [[Fairey Swordfish]] от „Арк Ройъл“. Само след няколко минути „Дюнкерк“ получава три попадения от тежки 381-mm снаряди, едно от които изважда от строя артилерията му, унищожавайки един от главните му генератори.

Корабът прекратява боя и се оттегля към плитчините навътре в залива, където акостира край селото Сен Андре. „Прованс“ също е улучен от 381-mm снаряди и тежко повреден прекратява боя, а екипажът му го изхвърля на брега, спасявайки го от сигурна гибел. 381-mm снаряди улучват и „Бретан“, един от които попада в погреба с боеприпаси. Линейният кораб е обхванат от огън и в 18:09 h внезапно се преобръща и потъва, а с него и почти всички от екипажа му. Хидроавиотранспортът „Командан Тест“ също е подпален, но оцелява, а тежкият разрушител „Могадор“ макар и с откъсната кърма, е изхвърлен на брега от екипажа си.

Оказва се, че молбата за прекратяване на огъня е уловка от френска страна, за да бъде спасен незасегнатият от стрелбата „Страсбург“. Още докато се водят преговорите, вицеадмирал Жансул заповядва да бъдат премахнати част от [[противолодъчни заграждения|противолодъчните мрежи]] южно от [[фарватер]]а, което позволява да бъдат избегнати минните заграждения, поставени от англичаните по същото време. Щом английските кораби освобождават входа на пристанището, възползвайки се и от димната завеса, „Страсбург“, придружен от пет разрушителя, на пълен ход излиза в открито море. При нос Канастел към него се присъединяват и шест разрушителя, базирани досега в [[Оран]] и корабите поемат курс към Тулон.

Малко след това линейният кораб се озовава срещу самолетоносача Арк Ройъл, патрулиращ с ескорт от разрушители на 15 мили от брега със задача да прикрива британците от евентуална въздушна атака. В този момент английският самолетоносач е практически безпомощен срещу мощните оръдия на линейния кораб, но капитанът на Страсбург Луи Колине не се възползва от възможността да потопи британския кораб, а се ограничава само с два залпа по разрушителя „Рестлър“, принуждавайки го да отстъпи и да освободи пътя на французите. За разлика от него английският капитан, след като съобщава на вицеадмирал Съмървил за пробива на французите, изпраща след „Страсбург“ шест [[торпедоносец]]а Fairey Swordfish, въоръжени с 227-kg бомби. Около 18:45 h самолетите атакуват кораба, но не регистрират нито едно попадение, като два Swordfish са загубени при атаката.

Въпреки добрите резултати от атаката на 3 юли, англичаните се опасяват, че „Дюнкерк“ бързо може да бъде ремонтиран, още повече, че става ясно, че корабът не е толкова тежко засегнат, колкото е обявено първоначално. По тази причина е взето решение за нанасяне на повторен удар. Тъй като след предишната атака, корабът, макар и неподвижен, се намира в дъното на пристанищния рейд, където е прикрит от морето, е решено атаката да бъде проведена от въздуха. Взето е предвид и обстоятелството, че „Дюнкерк“ е близо до селото Сен Андре и при евентуален артилерийски обстрел, в него би могло да има цивилни жертви<ref>{{ru икона}} [http://militera.lib.ru/h/smith_p5/04.html Смит П. Ч. Закат владыки морей. (Smith P. C. Great ships pass)]</ref>.

Разработена е спомагателната операция Изгрев (Operation Sunrise), според която линейният кораб трябва да бъде атакуван от палубните торпедоносци Fairey Swordfish на „Арк Ройъл“. Според плана на операцията те трябва да осъществят атаката на три вълни — първата в състав от шест машини, другите две — с по три машини. За последните две вълни е предвидено изтребително прикритие от общо десет [[Blackburn Skua]]. Трите вълни трябва да нанесат ударите си от различни направления, летейки на пределно малка височина. Ако въздушната операция „Изгрев“ завърши с неуспех, то все пак се предвижда обстрел с оръдията от главния [[калибър]] на „Худ“ и „Валиънт“.

=== Действията на френскатаФренската авиация при Мерс ел Кебир ===

Въздушната охрана на базата в Мерс ел Кебир се осъществява от [[Ескадрила|ескадрилите]] GC II/3 ('''GC''' {{lang-fr|Groupe de Chasse — Изтребителна група}}) и GC III/3, базирани на летище Оран ла Сеня и въоръжени с [[Dewoitine D.520]], и ескадрилите GC I/10, GC I/5 и GC II/5 от летище Сен Дьони дю Сиг, въоръжени с [[Morane-Saulnier M.S. 406|M.S. 406]] и [[Curtiss P-36 Hawk|Curtiss Hawk 75]].

По време на атаката на Съединение Н на 3 юли, изтребителите Dewoitine са вдигнати във въздуха, но са натоварени само с въздушното прикритие на самото летище, а изтребителите от другите ескадрили закъсняват и атакуват британските кораби при оттеглянето им, но тъй като са въоръжени със 75-kg бомби и без прицели за бомбардиране, не им нанасят никаква вреда, въпреки че дори обстрелват с картечниците си корабните надстройки. Единственият им успех е свалянето на британски Skua от „Арк Ройъл“, участващ в отразяването на атаката<ref>{{ru икона}} [http://www.aviaship.info/ark/page,2,73-operacija-katapulta.html Операция Катапульта]</ref>.

Два часа след завръщането на катера, от „Хермес“ излитат шест торпедоносеца Fairey Swordfish и малко след 5:00 h сутринта на 8 юли атакуват „Ришельо“. Атаката е напълно неочаквана и зенитния огън на французите няма успех. Едно от хвърлените торпеда се взривява под кораба в района на гребните валове на десния борд, предизвиквайки детонацията на поне една от хвърлените през нощта дълбочинни бомби. От взривовете се образува пробойна с площ около 40 м², нанесени са тежки повреди на ходовата част, горивните резервоари и оборудването, а линейният кораб поема близо 1500 t вода. Тежките поражения и липсата на подходяща ремонтна база в Дакар оставят „Ришельо“ неподвижен за дълъг период от време.