В нощта на [[8 август|8]] срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават Княжескиякняжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=768-771 (т. 1}}</ref> Още същата сутрин той е отведен към [[Оряхово]] и оттам с кораб по [[Дунав]] до руското пристанище [[Рени]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=157-165 (т. 2}}</ref>
Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, ино се опитватсблъскват дас убедятотказа министър-председателяна Каравелов даи гидруги подкрепи,водещи нополитици. сеПривечер, сблъскватслед консултации с отказаруското му.външно На вечертаминистерство, е обявен съставът на временно [[Правителство на България (11)|правителство]] от русофили, начело с митрополит [[Климент Търновски]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=18-22 (т. 2}}</ref>
Още на следващия ден,На [[10 август]], повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство. Още на същия ден обаче се появяват първите сведения, неблагоприятни за извършителите на превратадетронаторите. Председателят на Народното събрание [[Стефан Стамболов]], който в този момент се намира в [[Търново]], се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. [[Плевенски полк|Плевенския полк]], намиращ се в [[Ловеч]], отказва да признае новото правителство, а в [[Севлиево]] [[Либерална партия|либералите]] провеждат демонстрация срещу преврата. Във [[Варненски полк|Варненския полк]] офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=27-33 (т. 2}}</ref>
