Разлика между версии на „Lockheed U-2“

4244 bytes added ,  преди 8 години
м
редакция без резюме
м
 
Дизайнът бил отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на [[Едуин Ланд]], който е известен като бащата на мигновени фотография (основател на компанията [[Полароид]]). Ланд предлага на тогавашният директор на ЦРУ [[Алън Дълес]], управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента [[Дуайт Айзенхауер]], Локхийт да получат договор за изработването на 20 самолета, на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като "U" се отнася за преднамерено неясни наименования. ЦРУ използва кодовото име "AQUATONE" за проекта, а от ВВС използват името "OILSTONE"<ref>Pocock 2005, p. 24.</ref>.
 
Първият полет на U-2 е на полигона Groom Lake ( Area 51 ), и е извършен на [[1 август]] [[1955]] г.<ref name="I&T">Huntington, Tom. "U-2." ''Invention & Technology Magazine'', Volume 22, Number 3.</ref>.
 
Джеймс Бейкър разработва оптиката за голямо форматната камера, която ще бъде използвани в U-2, докато работи за Perkin-Elmer. Тези нови камери имат разделителна способност от 2,5 фута (76 см.) от височина от 60000 фута (18000 м). Тъй като баланса на самолета е критична, камерата била разположена след редица изчисления в предната част на U-2, като захранващият барабан с филм бил разположен отпред, а другата страна се съхранявала използваните кадри, като по този начин се поддържа балансирано разпределение на теглото по време на полет.
 
Когато първите прелитания над територията на Съветския съюз са били засечени от съветски радар, ЦРУ инициира проекта RAINBOW, за намаляване на радарната U-2 видимост на самолета. Тези усилия в крайна сметка се оказват неуспешни, и се започва работата по нов проект, което води до създаването на Lockheed А-12 Oxcart. Проекта е рестартиран през 80-те години, което води до осъвремененяване и модернизиране в дизайна на U-2.
 
==Дизайн==
 
Уникалният дизайн, който дава на U-2 забележителни резултати, го прави също така много труден за управление и полет<ref>''Invention & Technology Magazine,'' Volume 22, number 3.</ref>. Той е проектиран и произвеждан за планиране с минимално тегло, като повечето самолети имат версии с единична седалка, а има само пет двуместни версии които са известни да съществуват<ref>Karl, Jonathan. [http://abcnews.go.com/Technology/story?id=3490523&page=1 "So High, So Fast."] ''ABC News'', 17 August 2007. Retrieved: 8 March 2009.</ref>. Ранната версия на U-2 е захранен с турбореактивен двигател Pratt & Whitney J57<ref>Donald, David, ed. "Lockheed U-2". ''The Complete Encyclopedia of World Aircraft''. New York: Barnes & Noble Books, [[1997]]. ISBN 0-7607-0592-5.</ref>. Версиите U-2 В и TR-1A използвали по-мощният Pratt & Whitney J75. U-2S и TU-2S имали още по-мощният турбовитлов двигател General Electric F118. За да поддържа своя оперативен таван от 70000 фута (21000 метра), моделите U-2А и U-2C (вече не е в експлоатация) трябвало да летят близо до тяхната максимална скорост.
 
== Източници ==
<references />
[[Категория:Американски самолети]]
 
[[ar:لوكهيد يو-2]]
[[be-x-old:Lockheed U-2]]
[[bs:Lockheed U-2]]
[[cs:Lockheed U-2]]
[[da:U-2]]
[[de:Lockheed U-2]]
[[en:Lockheed U-2]]
[[es:Lockheed U-2]]
[[eo:Lockheed U-2]]
[[fr:Lockheed U-2]]
[[ko:록히드 U-2]]
[[hr:Lockheed U-2]]
[[id:Lockheed U-2]]
[[it:Lockheed U-2]]
[[he:לוקהיד U-2]]
[[lt:U-2]]
[[hu:U–2]]
[[ms:Lockheed U-2]]
[[nl:Lockheed U-2]]
[[ja:U-2 (航空機)]]
[[no:Lockheed U-2]]
[[nn:Lockheed U-2]]
[[pl:Lockheed U-2]]
[[pt:Lockheed U-2]]
[[ro:Lockheed U-2]]
[[ru:Lockheed U-2]]
[[simple:Lockheed U-2]]
[[sk:Lockheed U-2]]
[[sl:Lockheed U-2]]
[[sh:Lockheed U-2]]
[[fi:U-2]]
[[sv:Lockheed U-2]]
[[th:ล็อกฮีด ยู-2]]
[[tr:Lockheed U-2]]
[[vi:Lockheed U-2]]
[[zh:U-2偵察機]]