Рефлекс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
Кората на големите полукълба и подкоровите образования, се явяват висши отдели на централната нервна система при топлокръвните и човека. Те пораждат рефлекторни реакции, за сметка на които се осигуряват сложни взаимоотношения на организма с околната среда. Първи представи за рефлекторния характер на главния мозък дава [[Иван Сеченов]] (1863) в книгата си "Рефлекси на главния мозък". Той изказва мисълта, че произволните движения и психическите процеси на човека и животните по своята природа се явяват отразени (рефлекторни). Висшата нервна дейност е неврофизиологичната основа на поведението, включваща централни мозъчни механизми. Тя е присъща в една или друга степен на всички животни с развита нервна система. Във функционално отношение представлява смес на вродени (инстинктивни) и придобити (условнорефлекторни) механизми, които осигуряват най-съвършено приспособяване на животните към околната среда.
 
Безусловните рефлекси са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае. ТеБезусловните рефлекси са видови и са характерни за всички представители на дадения вид. Безусловните рефлекси, могат да бъдат прости и сложни. Простите се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона). Към сложните се отнасят [[инстинкт]]ите. Условни рефлекси - приспособяването на животните в процеса на [[еволюция]] към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на генетично закрепени, вродени форми на поведение. Заедно с това приспособяване към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко поколение животни се формират динамични, изработени в [[онтогенезата]] придобити форми на поведение.
 
== Източници ==