Падежни форми на българските местоимения: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м език |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Обработка|привеждане в енциклопедичен вид}}
{{авторски права}}
{{без източници}}
В [[старобългарски език|старобългарския език]], за разлика от съвременния [[български език|български]], е съществувала [[Морфология (езикознание)|морфологична]] категория [[Падеж (граматика)|падеж]]. Падежните "значения", представляващи вид [[синтаксис|синтактични]] отношения, са се изразявали чрез [[морфема|морфеми]] във формите на думите. Българският език обаче започва да се развива по-различно от другите [[славянски езици]] и постепенно загубва своята падежна система. Тази тенденция към аналитизъм се появява в парадигмите на всички [[части на речта]] (макар че в съвременния български език са се развили и някои синтетични граматически форми като [[членуване|членуваните]] например) и най-общо се изразява със замяната на падежната форма от конструкция с [[предлог]] и обща форма на имената. И все пак при някои части на речта са се запазили и днес падежните форми. Така е при [[лично местоимение|личните местоимения]], които притежават три падежни форми - '''[[именителен падеж|именителна]]''', '''[[винителен падеж|винителна]]''' и '''[[дателен падеж|дателна]]''':
| |||