Филиокве: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
7concordia7 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
7concordia7 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 11:
За голямо съжаление обаче, през 9-ти век, незаконно избраният за константинополски патриарх Фотий (набързо въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на Барбас, регентът по онова време), превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в ерес. Нововнедреният патриарх прави това в ответ на отказа на папата да признае назначаването му от неговия приятел регентът на мястото на несправедливо низвергнатия от същия дотогавашен патриарх Игнатий, загубил сана си заради честното си служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха). Случаят е много подобен на поведението на английския крал Хенри VІІІ пет века след това, който отцепва английските християни от Рим единствено по причина на това, че папата съвсем справедливо му отказва развод със законната му съпруга, Катерина Арагонска, която кралят искал принудително да изпрати в монастир и да се ожени за едно свое ново увлечение - Ана Болена. В случая на византийския регент Варвас обаче, последният успява да изпрати жена си и дъщеря й в монастир.
Правото на папата на арбитраж, тоест да се произнесе безпристрастно по спора между Фотий и Игнатий, е било напълно законно и канонично, изхождало е от решенията на Вселенските събори и е било упражнено в отговор на молбите до папата и на двамата - единият, за да бъде възстановен в сан, а другият - за да бъде одобрен сана му. Следователно, това не е било акт на вмешателство в делата на Константинопол, а просто изпълнение от страна на папата на едно негово канонично задължение, резултатът от което обаче съвсем не се
Това поведение на Фотий, преднамерено издигнал добавката "...и от Сина" в знаме против папата и Западната църква в цялост, става и една от главните причини за последващото, век и половина след това разделение в християнската Църква. За съжаление, този дух на разделение, неоснователно обосноваващ се с добавката "...и от Сина", и днес продължава нашироко да се поддържа на Изток.
| |||