Филиокве: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
7concordia7 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Филиокве''' (''Filioque'') е [[Латински език|латинска фраза]], която означава „...и от Сина“.
 
Добавката бива привнесена по няколко причини: първо, в стремежа си да се противопоставят на арианството, събралите се през 589-ма година на Третия поместен събор в Толедо, Испания, отци я въвеждат, за да подчертаят божествената природа на Исус Христос.
 
На второ място, съществува разлика между латинския глагол "procedit" (изхожда)и гръцкия " ἐκπορευόμενον" (произхожда и изхожда), което налага горната добавка, за да се отрази пълноценно каноничната истина, че Св. Дух произхожда (изхожда изначално и извечно)само и единствено от Отца (Йоан 15:26), но едновременно с това изхожда (извечно)и от Сина, тъй като, според както сочи Писанието, Светият Дух е "Дух Христов" (1 Кор 2:16), а също и че "...всичко Мое е Твое и Твоето - Мое ", т.е. всичко, което принадлежи на Бог Отец е същевременно и Христово (Йоан 17:10). Последното единствено може да означава, че ДухътСветият Дух наистина произхожда (изхожда изначално) от Отца като Отец, но едновременно с това - изхожда извечно и от Отца, и от Сина.
 
В никакъв случай изразът "...и от Сина" не е бил добавян със намерението да се изменя църковното учение или за да бъде самоволно променян Никео-Цариградския Символ на вярата (което, заедно с юридическото първенство на Римския епископ (папата), представлява един от двата основни довода, въз основа на които Ортодоксалната (Православната)християнска църква поддържа състоянието си на отделеност от Рим), а по-скоро, за да уточни канонически Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината Римските епископи, въпреки първоначалните си задръжки, накрая да я приемат, в началото на 11 век, като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата християнска църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.
Ред 11:
За голямо съжаление обаче, през 9-ти век, незаконно избраният за константинополски патриарх Фотий (набързо въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на Барбас, регентът по онова време), превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в ерес. Нововнедреният патриарх прави това в ответ на отказа на папата да признае назначаването му от неговия приятел регентът на мястото на несправедливо низвергнатия от същия дотогавашен патриарх Игнатий, загубил сана си заради честното си служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха). Случаят е много подобен на поведението на английския крал Хенри VІІІ пет века след това, който отцепва английските християни от Рим единствено по причина на това, че папата съвсем справедливо му отказва развод със законната му съпруга, Катерина Арагонска, която кралят искал принудително да изпрати в монастир и да се ожени за едно свое ново увлечение - Ана Болена. В случая на византийския регент Варвас обаче, последният успява да изпрати жена си и дъщеря й в монастир.
 
Правото на папата на арбитраж, тоест да се произнесе безпристрастно по спора между ФотийИгнатий и ИгнатийФотий, е било напълно законно и канонично, изхождало е от решенията на Вселенските събори и е било упражнено в отговор на молбите до папата и на двамата - единият, за да бъде възстановен в сан, а другият - за да бъде одобрен сана му. Следователно, това не е било акт на вмешателство в делата на Константинопол, а просто изпълнение от страна на папата на едно негово канонично задължение, резултатът от което обаче съвсем не се понравило на Фотий.
 
Това поведение на Фотий, преднамерено издигнал добавката "...и от Сина" в знаме против папата и Западната църква в цялост, става и една от главните причини за последващото, век и половина след това (1054 г.)разделение в християнската Църква. За съжаление, този дух на разделение, неоснователно обосноваващ се с добавката "...и от Сина", и днес продължава нашироко да се поддържа на Изток.
 
След като [[османци]]те сериозно застрашили Константинопол, доктриналният спор бил постепенно изгладен и се стигнало до [[Фераро-Флорентинското обединение (уния)|Фераро-Флорентинското обединение (уния)]]. В края на краищата обаче, византийците го отхвърлят със станалия нарицателен боен вик "По-добре турска чалма, отколкото папска тиара". И, естествено, точно така и става - след недълга [[обсада на Константинопол (1453)|Константинопол]] през 1453 г., градът пада в ръцете на турците, със всички тъжни последици за Византия, за подкрепилите я в разкола, и за християнския свят в неговата цялост.