Емануил Манолов: Разлика между версии

След [[Освобождението]] (1878) напуска родния си град, известно време остава в [[Свищов]], където пее в хора на [[Георги Байданов]]. Известно време се спира в [[Букурещ]] и [[Одеса]] и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити. След обявяването на [[Сръбско-българската война]] (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в [[Асеновград]] (1890-1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 до края на живота си е капелмайстор на XIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).

 

 

Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество.

 

Домът на културата в Габрово носи неговото име.

 

== Източници ==

<references />

 

{{СОРТКАТ:Манолов, Емануил}}