Селото има древна история, за което свидетелстват археологическите разкопки от стара тракийска крепост. За пръв път в съвременната история селото е споменато във целокупния съкратен регистър на цялата Османска империя от 1530г.,под името "Село Мирчайъ"(Mirçayı k., Sofya kz.: 196)от казата София(Istanbul - BOA,TD 370,s.196) и през 1576 г. в турскитурския регистър данъчнина регистриджелепкешаните. Богатството на планината Витоша е спомогнало за развиване на каменоделския, въглищарския и рударския занаяти. Независимо от развитото занаятчийство, населението не е нараствало и към 1928 г. е наброявало 496 жители. На югозапад от селото е изграден манастирът „Св. Троица”, основан през IV в. и възстановен през ХХ в. Той е постоянно действащ девически манастир, а в комплекса освен църквата, параклиса „Св. Иван Рилски” има и жилищна сграда.
От двете страни на главната улица е изграден духовният център на селото – църквата „Св. Георги”, чийто празник е първата неделя след Великден и се отбелязва с курбан.
През 1925 г. се споменава и за новото малко училище в селото.
