Фотий I Константинополски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
7concordia7 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
7concordia7 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 13:
'''Патриарх Фотий''' ([[Константинопол]] ок. [[810]]-[[893]]) е виден византийски енциклопедист и ритор от [[9 век]] и патриарх ([[857]]-[[867]] и [[877]]-[[886]]). По произход е [[арменци|арменец]], а семейството му се придържа към [[халкидонски символ на вярата|халкидонския символ на вярата]].
 
Незаконно избраният за константинополски патриарх Фотий (набързо въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на Барбас, регентът по онова време), предприема остра политическа полемика на богословска тематика срещу "католическите [[ерес]]и" (според него) за [[първенство на папата]], добавката "...и от Сина"[[[[филиокве]]]] и т.н. Анатемосва папа [[Николай I]], който в отговор отлъчва него. Именно по времето на Фотий започва разрива между Западната и Източната (разбирай византийската) църква довел през 1054 г. и до [[Велик разкол|[[Великата схизма]]]].
 
Фотий превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в ерес. Нововнедреният патриарх прави това в ответ на отказа на папата да признае назначаването му от неговия приятел регентът на мястото на несправедливо низвергнатия от същия дотогавашен патриарх Игнатий, загубил сана си заради честното си служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха). Случаят е много подобен на поведението на английския крал Хенри VІІІ пет века след това, който отцепва английските християни от Рим единствено по причина на това, че папата съвсем справедливо му отказва развод със законната му съпруга, Катерина Арагонска, която кралят искал принудително да изпрати в монастир и да се ожени за едно свое ново увлечение - Ана Болена. В случая на византийския регент Варвас обаче, последният успява да изпрати жена си и дъщеря й в монастир.