Разлика между версии на „Шуменска крепост“

 
== Крепостта днес ==
'''Историко-археологическият резерват "Шуменска крепост"''' е сред [[Стоте национални туристически обекта]]. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките са били провеждани в периода [[1957]]-[[1987]] г. (най-активни през [[1974]]-[[1981]] г.). При тях са разкрити три стени - [[Римска империя|римска]], [[Византия|ранновизантийска]] (използвана по-късно и от българи и османци) и от [[Втора българска държава|Втората българска държава]], с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от [[Византия|ранновизантийска]] баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар [[Иван Шишман]], където се говори за посещението на този владетел в [[Шумен]] (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би [[прабългари|прабългарски]] [[шаман]] - въпросът остава неизяснен)тя е едиственаединствена по рода си у нас и надписът на нея все още няма ясно тълкуване,както и произходът на писмеността; надписът на "Остро... богоин" (според [[Вера Антонова]], това е първият надпис на кирилица в [[България]]); сграфито-керамика; букел-керамика от [[Троя|троянски]] тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара,но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
 
Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.
Анонимен потребител