Верноподаникът: Разлика между версии

В романа ''"Верноподаникът"'' се натъкваме на една сцена с особено значение: след представлението на [[Рихард Вагнер|Вагнеровия]]овия ''"[[Лоенгрин]]"'' преуспяващият млад фабрикант Дидерих Хеслинг повежда с богатата си годеница ''"разговор за изкуството"''. Увлечен в полета на мисълта си, той изрича твърдението, че изкуствата се поддавали на степенуване. Най-висшето според него е [[музика]]та, затова тя е германско изкуство. После идва [[драма]]та, защото към нея може да се напише музика и няма нужда да се чете. Накрая стои портретната [[живопис]], но само заради портретите на кайзера. Останалото е без значение. Момичето плахо пита годеника си: ''"Ами какво мислите за романа?"'' и героят отговаря: ''"Романът не е изкуство. Поне, слава богу, не германско - самото име вече подсказва това."''

Подтикът за създаването на този първи антифашистки роман, на тази - по думите писателя - ''"история на обществената душа в Германия"'' откриваме в същата автобиографична книга: ''"През 1906 година'' - пише Хайнрих Ман - ''в едно берлинско кафене на "Унтер ден линден" наблюдавах бюргерската тълпа. В нея нямаше никакво достойнство, а предизвикателните йѝ маниери издаваха нейната скрита плахост. Когато отвън премина кайзерът на кон, всички се струпаха пред широките прозорци. Някакъв работник беше изгонен от заведението. На него му бе хрумнала странната мисъл, че за същите грошове би могъл да изпие кафето си тук заедно с другояче облечените буржоа."''

В шестте глави на книгата по образеца на немския [[образователен роман]] се проследява ''"развитието"'' на бюргера Дидерих Хеслинг от ранно детство до издигането му до поста генерален директор на [[акционерно дружество]] в родния му град Нециг. Още като малък Дидерих расте в страх от силата, но и мечтае за нея. Затова и става доносник срещу работниците в хартиената фабрика на баща си. Плахо, но неотклонно той пълзи към властта, която под всякаква форма му внушава боязън, ето защо винаги е на нейна страна, стреми се да бъде неин представител и изпълнител. Девизът на бъдещия верноподаник е: ''"Който иска да тъпче, трябва да се остави да го тъпчат!"'' Този принцип той прилага и в училище по отношение на учителите си, и през студентските си години в [[Берлин]] след въвличането му в корпорацията "Новотевтония", при нейните гуляи и сбивания. Дори в любовта, макар да се поддава на изкушенията йѝ, Дидерих Хеслинг се проявява като жесток и безскрупулен измамник, лишен от сантименталност, понеже тя била ''"вредна"'' в желязната епоха, която [[кайзер]]ът призовава.

Някога отричан от критиката и деградиран като политически памфлет, днес романът ''"Верноподаникът"'' е смятан за най-високото постижение на немската [[сатира|сатирична проза]] от началото на [[XX век]]. Защото в героя Дидерих Хеслинг се разкрива не само индивидуалната физиономия на един безскрупулен кариерист, но и общественият облик на цялата негова прослойка.