Христо Танушев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20:
През войните за национално обединение служи в 1 и 5 пионерна дружина, по-късно е началник на автомобилния транспорт в 1-ва армия. Кавалер е на орден [[За храброст]] III степен, ІІ клас.<ref> Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 163.</ref>
 
През 40-те години на 20 век Христо Танушев е вече полковник от запаса и е подпредседател на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. В 1941 година като председател на Крушевското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. На 4 май 1943 година в село Баница произнася тържествена реч по повод годишнината от смъртта на [[Гоце Делчев]]: {{Цитат|Сестри и братя! в продължение на десет години Гоце , нашият другар, броди из родни предели, изора дълбоко народната нива, подбра семето, засе я, поникна, даде изобилен плод , който храброто българско войнство пожъна, прибра плода в родната съкровищница - хамбаря, а сега на вас, мили деца, предаваме това съкровище. Бъдете готови с цената на живота си, ако стане нужда да го запазите по примера на нашия водач.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.13.</ref>}}
 
Христо Танушев умира на 21 април 1953 година в София.