През [[1954]], година Ояма започва да преподава на една поляна, станала и първото му импровизирано [[доджо]]. През [[1956]] година първата истинска зала отваря в бивша балетна школа зад университета [[Рикйо]] (Rikkyo), на около 500 метра от сегашното Хонбу доджо (Главна квартира). Една година след това той има вече 700 ученика, независимо от трудността на тренировките и текучеството сред практикуващите. Много от трениращите други стилове идвали за да тренират фулконтактен спаринг. Ояма и неговите инструктори възприемат и изучават всяка нова техника, забелязана от тях като успешна на тези малки битки, и я вкарват в обучението — така стила се развива. В школата на Ояма се наблягало на свободното кумите сериозно, и те удряли и очаквали да бъдат ударени на тренировъчните сесии. Все още нямало забрана за ударите към главата, макар че те се нанасяли само с длан или с навита на юмрука кърпа. Хващането, хвърлянето и удари в слабините също не били нещо необичайно. Спарингът продължавал, докато единият не признае поражението си. Нараняванията били ежедневни, нокаутите около 90%. Нямало официално облеклоиоблекло и всеки носел на тренировка каквото иска или има.
Днешната Главна квартира е официално отворена през юни [[1964]] година, когато се преимаприема официално и името Киокушин, създадена е IKO (International Karate Organization) Kyokushinkaikan. Оттогава стилът се разпростира по целият свят, отварят се школи в 120 страни и регистрираните членове достигат внушителното число 12 000 000. Сред по-известните Yudansha или носители на черен пояс са [[Шон Конъри]] - почетен 1 дан, [[Долф Лундгрен]] - 3 дан и бивш шампион на [[Европа]] и [[Австралия]] в тежка категория. Почетен 8 дан е присъден и на [[Нелсън Мандела]].
