Киокушин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 22:
 
== Развитието ==
През [[1969]] година е проведено и първото First All Japan Karate Tournament с 48 участници. Първото Световно първенство е през [[1975]] година - 128 участници от 36 страни. Първи Световен шампион е Katsuki Sato. През [[1979]] година е Вторият Отворен Световен Шампионат, спечелен от Makoto Nakamura. Той печели и третото издание през [[1983]] година. Четвъртият Световен шампионат е през 1987 година - участват 70 страни и 2 състезатели. Шампион е [[Акийоши Мацуи]] (Akiyoshi Matsui), който е на финал с [[Анди Хуг]], първият неяпонец, участващ във финал по Киокушин за Световна титла (побеждава японеца Masuda и бразилеца Ademir da Costa). Хуг през [[1988]] г. след 2 продължения побеждава в Швейцария в International Super-Cup следващият Световен шампион — Мидори. Петият Световен шампионат е през [[1991]] година - участват 110 страни и 250 състезатели. [[Кенджи Мидори]] (Kenji Midori) е победител.
 
== Разделението ==
Първи от Ояма се отделя [[Тадаши Накамура]] (Tadashi Nakamura) през [[1976]] година - създава World Seido Karate Organisation. [[Шигеру Ояма]] през 1981 основава World Oyama Karate. През 1991 година Steve Arneil и създаденият от него през 1965 година British Karate Kyokushinkai (ВКК) прекъсва членството си в IKO и слага началото на International Federation of Karate (IFK). Представител в България: сенсей Никола Благоев (III дан) (София).
 
След смъртта на сосай Ояма през 1994 година ИКО (IKO) изпада в период на противоречие и разпад заради правата върху огромното духовно наследство, а също така и същественото материално наследство на създателя си. Различните фракции постепенно се отделят в собствени организации, които продължават да практикуват и развиват стила напълно отделно една от друга. За официален наследник на сосай Ояма се счита ИКО-1 (IKO-1) ръководено от канчо (директор) Шокей Матсуи — световен шампион от 1987 г., като организацията първоначално е притежател на правата върху името и символите на Киокушин. Съдебните процеси за интелектуалната собственост на сосай Ояма продължават и към този момент, като юридическите права постепенно са присъждат от японския съд обратно на семейството на създателя на стила.
 
Представител на ИКО-1 за България е сенсей [[Емил Костов]] (IV дан), като шихан Христо Трайков е и представител на ЕККО (Европейската Киокушин Карате Организация) за България.
 
ИКО-2 (World Karate Organization)с глава Yukio Nishida приема името Shinkyokushinkai. Но поради скандал той предава поста си на Kenji Sanpei и основава Seibukai. През 2000 година лидерството е поето от Yasuhiro Shichinohe, а от юни 2001 е преотстъпено на Kenji Midori. Shichinohe, Oishi и още няколко бранч шефа се отделят от ИКО-2 и основават Karate Union. Представители в България на [[WKO]] Shinkyokushinkai: [[Георги Попов]] (Пловдив) и Светлозар Велчев (София).
ИКО-3 е под ръководството на Yoshikazu Matsushima, който веднага след смъртта на Ояма се отделя от Мацуи заедно с още 10 бранч шефа в Япония.
ИКО-4 е ръководено от Toru Tezuka.
Всяка от тези организации претендира да е единствената истинска организация, наследник на Киокушин духовно или финансово. Това води до много политически и икономически усложнения с неизбежните съдебни процеси. Все пак и трите групи, благодарение на тяхната пълна вярност към основателя на стила, запазват стандартите положени от Ояма.
 
Състезатели по Киокушинкай. са ставали шампиони по правилата на другите стилове [[карате]] и [[тайландски бокс]], но нито един боец от друг стил не е успял да направи нещо запомнящо се по правилника на Киокушин карате.
Първият българин, световен шампион по карате киокушинкай е сенсей Емил Костов ІV дан, постигнал това забележително постижение на световното първенство в Япония през 2002 г.
 
[[Категория:Карате]]
 
== Източници ==
<references />
Интернет
 
== Източници ==
<references />
 
[[als:Kyokushin Kaikan]]