Черепово: Разлика между версии

▲Карта на землищетоЧерепово е разположено в малка падина на западните склонове на Сакар планина. Селото лежи на пътя Харманли-Тополовград, който свързва Кърджалийски и Хасковски области с Черноморието и Бургас.

▲Селото е в България от 1885 г., и до 1906 г. е носело името Гюдюлери. Смята се, че името е превод от турски, и трябва да означава „място, където има много че(и)репи”, т.е. парчета от съдове.

▲Общ изгледВ землището на селото обаче има следи от активен живот от хилядолетия. Заслужава си да се отбележат множеството мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи. През 1903 г. полският пазач Ст. Табака показва на учените над 28 долмена и кромлехи — в м. Чаушев кладенец, Нейчова кория и др. Някои от тях били и в самото село — близо до двора на Кр. Братанов и в двора на Н. Тъпчигръков. Днес са се запазили около 18 долмена — в м. Белекет баир, в м. Голям баир и един кромлех в м.Моллова кория. Над високите скали при Каракольовата дупка се издига и Калето, която представлява тракийска крепост от предримската епоха. Намерени са и доказателства, че живот в землището на Черепово е имало и по времето на Римската и Византийска империя, както и през българското средновековие.

▲В землището на селото са известни четири гробища, някои от които очевидно пса свързани с по-старо християнско селище в м. Юрти дере, където през 1903 г. Ст. Стратиев открива останки от стара църква, вер. разрушена при идването на турците.

▲Църквата

▲Исус ХристосПрез турското епоха в селото са живеели както българи, така и турци. Турците живеели в горния край на селото, в Читашката махала и юртлуците, около разрушената турска джамия, чиито развалини още личат. В това време селото било нападано три пъти от кърджалиите, като особено жестоко било третото, при Карлъшката река, което било отблъснато от общите усилия на българи и турци. С това време е свързана и легендата за хайдутина Кара Кольо, който кръстосвал горите и Сакар. Тук, край Черепово, той имал скривалище, наричано и днес Каракольовата дупка, където останал да се крие, защото заболял, и бил наглеждан от череповци.

▲Църквата в Черепово е строена през 1874 г. въпреки протестите на гърците пред турската власт. Първоначално в притвора на църквата организират и килийно училище, а през 1882 г. в съседство построяват и училищна сграда. Така църквата, училището и хорището, което било до самата църква, в празнични дни се изпълвала с народ и се превърнал в естествен център.Днес църквата е запазена, но иконите и църковната утвар са прибрани, за да се съхранят дарените от родолоюбиви българи от Черепово икони.

▲Св. Петър и ПавелЧерепово е родното място на много хайдути и борци за правдини, потомци на стари родове. Знае се, че Маджарови, Базъкови, Бозалъкови, Вълеви и Станеви са родове от напуснатото село Карач, създали Черепово. Горди и непокорни, младите череповци не прекланяли лесно глава, и много често турците били наказвани. От последните години преди Освобождението са известни П. Касев, Кр. Димов, Ст. Димов, Др. Събов, които не им прощавали нито на пехливанския тепих, нито за посегателства върху имот или чест. Според преданията кърджалийския главатар Кара Фейзи бил убит от Марко Калаксъзов, от Черепово. Много известен бил Недьо Капелата или бозаджи Недьо, който живеел в Одрин. То йбил неоспорим авторитет за турците и често ставал гарант на провинили се българи. По негово настояване през 1845 г. била построена Хаджиевата чешма, която стои и днес, с парите на хаджи Иван от Одрин, като себа, благодеяние за жителите на Черепово. Не по-малко известни родове били Шопови (защото са от „шоплука”, родом от Копривщица) и Попови (от Щип, Македония). Разположено близо до тогавашната българо-турска граница, в Черепово винаги е имало отворени врати за четниците на Михал Сидеров и бежанците.