Разлика между версии на „Черепово“

5323 байта изтрити ,  преди 9 години
редакция без резюме
м (площ = 39,728)
{{обработка|енциклопедизиране}}
{{Селище в България
| екатте = 80552
| площ = 39,728
}}
[[File:Cherepovo 1.jpg|thumb|240px|Изглед към селото]]
'''Черепово''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Харманли]], [[Област Хасково]].
 
'''Черепово''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в, [[община Харманли]], [[Област Хасково]].
 
== География ==
Карта на землищетоЧереповоЧерепово е разположено в малка падина на западните склонове на [[Сакар]] планина. Селото лежи на пътя [[Харманли]]-[[Тополовград]], който свързва Кърджалийски и Хасковски области с Черноморието и [[Бургас]]. Основният поминък на населението е [[тютюнопроизводство]]то и [[животновъдство]]то.
 
Село Черепово се намира в [[Сакар]] планина. Основният поминък на населението там сега е [[тютюнопроизводство]]то и [[животновъдство]]то.
 
== История ==
Селото е в пределите на България от 1885 г., и до 1906 г. е носело името Гюдюлери. Смята се, че името е превод от турски, и трябва да означава „място, където има много че(и)репи”, т.е. парчета от съдове.
 
Според разказа на даскал Грозьо Шоповпреданието селото е било разположено на "Голямото гробе" в местността "Сованлъка". Старото име на селото било Карач. През кърджалийския период [[Индже войвода|Индже]] нападнал селото и изклал всички скрили се в църквата хора, след което я запалил заедно с цялото село. Спасили се само хората, които са били по къра и на кошарите. След погрома и унищожението на селото останалите живи се приютили във вековна гора, намираланамираща се на мястото на днешното село. Там са изградили ново село. Не е известно името на старото село. Името Черепово произхождалопроизхожда от множеството намерени човешки черепи, намерениоткрити след много години, при подновената обработка на земите, принадлежали на унищоженото от Индже село.Вековната гора вероятно е изчезнала от антропогенната дейност.Като остатък от нея в селото все още има огромни вековни дъбове.Най известни са "Гурльовите дъбици", намиращи се в югоизточния край на селото, до двора на фамилията Албаневи.Под тези дъбове навремето се провеждаха празници и ритуали.Западно, на 200 метра от тях, над дворовете на сем.Куртеви и Маджарови е "Гергьоф черква". Там се празнуваше "Гергьовден".Под сем.Маджарови се намира "Хорището" /стария център на селото/.На него се отбелязваха всички празници свързани с приготвяне и ядене на курбан и играене на народни танци - право хоро, ситната/сиромашко/, бавната/чорбаджийско/, посеница/ръченица/. На "Хорището" също има огромно вековно дърво.На отсрещния край бяха църквата и училището - вече полуразрушени, както и попската къща.Написа селянин от Черепово.
Възможно ли е убийството на кърджалийския главатар Кара Февзи от Марко Колаксъзов да е причина за погрома на предишното село, може би се е казвало Карач?
 
== Древни паметници ==
== Религии ==
Общ изгледВВ землището на селото обаче има следи от активен живот от хилядолетия. Заслужава си да се отбележатСъществуват множествотомножество мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи. През 1903 г. полският пазач Ст. Табака показва на учените над 28 долмена и кромлехи — в м. Чаушев кладенец, Нейчова кория и др. Някои от тях били и в самото село — близо до двора на Кр. Братанов и в двора на Н. Тъпчигръков. Днес са се запазили около 18 долмена — в м. Белекет баир, в м. Голям баир и един кромлех в м. Моллова кория. Над високите скали при Каракольовата дупка се издига и Калето, която представлява тракийска крепост от предримската епоха. Намерени са и доказателства, че живот в землището на Черепово е имало и по времето на Римската и Византийска империя, както и през българското средновековие.
[[Файл:Cherepovo rocks 2.jpg|дясно|мини|Скални образувания над селото]]
Единствената развита религия в селото е [[християнство]]то.
Много красиво се отбелязваха християнските празници. Коледа и Нова година младежите отбелязваха с коледуване и сурвакуване. Под съпровод на гайда се изпълняваха за всеки дом характерните за празника песни.На Сирни Заговезни децата правеха огромни огньове и ги прескачаха за здраве.Изстрелваха с тънка гъвкава пръчка запалени ботурници /нещо като малки дървени ракети, направени от мекиш - малък храст, вид клен, с чудесна обработваемост/
 
В землището на селото са известни четири гробища, някои от които очевидно псаса свързани с по-старо християнско селище в м. Юрти дере, където през 1903 г. Ст. Стратиев открива останки от стара църква, вер.вероятно разрушена при идванетонашествието на турците.
== Обществени институции ==
Кмет на селото е Делчо Маджаров
 
== Османско време ==
== Културни и природни забележителности ==
ИсусПрез ХристосПрез турскототурската епоха в селото са живеели както българи, така и турци. Турците живеели в горния край на селото, в Читашката махала и юртлуците, около разрушената турска джамия, чиито развалини още личат. В това време селото било нападано три пъти от кърджалиите, като особено жестоко било третото, при Карлъшката река, което било отблъснато от общите усилия на българи и турци. С това време е свързана и легендата за хайдутина [[Кара Кольо]], който кръстосвал горите и [[Сакар]]. Тук, край Черепово, той имал скривалище, наричано и днес Каракольовата дупка, където останал да се крие, защото заболял, и бил наглеждан от череповци.
Каракольовата дупка
Намира се в местността "Голямите камъни", северно от селото, преданието говори, че в нея сее крил Кара Кольо Омарчалията-байрактар на Индже войвода.
 
== Църквата ==
== Редовни събития ==
Църквата в Черепово е строена през 1874 г. въпреки протестите на гърците пред турската власт. Първоначално в притвора на църквата организират и килийно училище, а през 1882 г. в съседство построяват и училищна сграда. Така църквата, училището и хорището, което било до самата църква, в празнични дни се изпълвала с народ и се превърнал в естествен център.Днес църквата е запазена, но иконите и църковната утвар са прибрани, за да се съхранят дарените от родолоюбиви българи от Черепово икони.
 
== Религии ==
<!-- == Личности == -->
МногоЕдинствената красиворазвита серелигия в селото е [[християнство]]то. Череповци много красиво отбелязвахаотбелязвали християнските празници. Коледа и Нова година младежите отбелязвахапразнували с коледуване и сурвакуване. Под съпровод на гайда се изпълнявахаизпълнявали за всеки дом характерните за празника песни. На Сирни Заговезни децата правехаправели огромни огньове и ги прескачахапрескачали за здраве.Изстрелваха Изстрелвали с тънка гъвкава пръчка запалени ботурници /нещо като малки дървени ракети, направени от мекиш - малък храст, вид клен, с чудесна обработваемост/.
<!-- == Литература == -->
Есенния панаир който се състои през месец ноември - провеждаше се на Димитровден или най близката събота и неделя.
Всяка година на 2 юни се провеждяше панаира на "Звездата" заедно с околните села-Българска поляна, Дрипчево,Главан, Хлябово, Изворово и др.Народни песни и танци,пехливански изяви, курбан и чевермета.
 
== ДругиПразници ==
Като остатък от вековната гора в селото все още има огромни дъбове. Най-известни са "Гурльовите дъбици", намиращи се в югоизточния край на селото, до двора на фамилията Албаневи. Под тези дъбове навремето се провеждали празници и ритуали. На [[Гергьовден]] всеки приготвял закланото агне, след което всички излизали на височината "Гергьоф черква", разположена южно над селото. Там свещеникът четял молитва, след което всички сядали на гощавка. Всеки род седял отделно, като на точно определни места за всеки род имало наслагани камъни като седалки.
 
Под сем. Маджарови днес се намира "Хорището" /старият център на селото/. На него се отбелязват празниците, свързани с приготвяне и ядене на курбан и играене на народни танци - право хоро, ситната /сиромашко/, бавната /чорбаджийско/, посеница /ръченица/.
<!-- === Кухня === -->В село Черепово навремето имаше един учител г-н Шопов.Беше прекрасен човек и учител.Много ни е разказвал за историята на селото и намиращите се в периметъра му археологически обекти.От него за пръв път чух за кромлехи и долмени, за траки, за Индже войвода и Кара Кольо, за местонахождението на предишното село в местността "Сованлъка" и за етимологията на името Черепово, за миграцията на Череповци в Северна България и Русия.
Интересно би било ако някой от наследниците му прочете тези редове и потърси негови записки.
 
== Родове ==
Село Черепово
Св.От ПетърЧерепово иса ПавелЧерепово е родното място напроизлезли много хайдути и борци за правдини, потомци на стари родове. Знае се, че Маджарови, Базъкови, Бозалъкови, Вълеви и Станеви са родове от напуснатото село Карач, създали Черепово. Горди и непокорни, младитеМладите череповци не прекланяли лесно глава, и много често турците били наказвани. От последните години преди Освобождението са известни П. Касев, Кр. Димов, Ст. Димов, Др. Събов, които не им прощавали нито на пехливанския тепих, нито за посегателства върху имот или чест. Според преданията кърджалийскиякърджалийският главатар Кара Фейзи бил убит от Марко КалаксъзовКулаксъзов, от Черепово. Много известен бил Недьо Капелата или бозаджи Недьо, който живеел в Одрин. ТоТой йбилбил неоспорим авторитет за турците и често ставал гарант на провинили се българи. По негово настояване през 1845 г. била построена Хаджиевата чешма, която стои и днес, с парите на хаджи Иван от Одрин, като "себа", благодеяние за жителите на Черепово. Не по-малко известни родове били Шопови (защото са от „шоплука”, родом от Копривщица) и Попови (от Щип, Македония). Разположено близо до тогавашната българо-турска граница, в Черепово винаги е имало отворени врати за четниците на Михал Сидеров и бежанците.
 
Не по-малко известни родове били Шопови (защото са от „шоплука”, родом от [[Копривщица]]) и Попови (от [[Щип]], [[Македония]]). Разположено близо до тогавашната българо-турска граница, в Черепово винаги е имало отворени врати за четниците на [[Михал Сидеров]] и бежанците.
Карта на землищетоЧерепово е разположено в малка падина на западните склонове на Сакар планина. Селото лежи на пътя Харманли-Тополовград, който свързва Кърджалийски и Хасковски области с Черноморието и Бургас.
 
== Редовни събития ==
Селото е в България от 1885 г., и до 1906 г. е носело името Гюдюлери. Смята се, че името е превод от турски, и трябва да означава „място, където има много че(и)репи”, т.е. парчета от съдове.
* Есенен панаир
Есенния панаир койтоПровежда се състои през месец ноември - провеждаше се, на Димитровден или най -близката събота и неделя.
 
* Панаир на "Звездата"
Според преданието най-напред на днешното място на селото имало гори. Тук дошли да се скрият българи от с. Карач, намиращо се на около 2 км югозападно, в м. Софтови чаири, защото убили някакъв турчин. Така те сложили началото на дн. Черепово.
ВсякаПровежда се всяка година на 2 юни се провеждяше панаира на "Звездата" заедно с околните села - [[Българска поляна]], [[Дрипчево]], [[Главан]], [[Хлябово]], [[Изворово]] и др.Народни Има народни песни и танци, пехливански изяви, курбан и чевермета.
 
== Културни и природниПриродни забележителности ==
Кметството
[[Файл:Cherepovo rocks 2.jpg|дясно|мини|Скални образувания над селото]]
Общ изгледВ землището на селото обаче има следи от активен живот от хилядолетия. Заслужава си да се отбележат множеството мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи. През 1903 г. полският пазач Ст. Табака показва на учените над 28 долмена и кромлехи — в м. Чаушев кладенец, Нейчова кория и др. Някои от тях били и в самото село — близо до двора на Кр. Братанов и в двора на Н. Тъпчигръков. Днес са се запазили около 18 долмена — в м. Белекет баир, в м. Голям баир и един кромлех в м.Моллова кория. Над високите скали при Каракольовата дупка се издига и Калето, която представлява тракийска крепост от предримската епоха. Намерени са и доказателства, че живот в землището на Черепово е имало и по времето на Римската и Византийска империя, както и през българското средновековие.
 
В землището на селото са известни четири гробища, някои от които очевидно пса свързани с по-старо християнско селище в м. Юрти дере, където през 1903 г. Ст. Стратиев открива останки от стара църква, вер. разрушена при идването на турците.
 
Църквата
Исус ХристосПрез турското епоха в селото са живеели както българи, така и турци. Турците живеели в горния край на селото, в Читашката махала и юртлуците, около разрушената турска джамия, чиито развалини още личат. В това време селото било нападано три пъти от кърджалиите, като особено жестоко било третото, при Карлъшката река, което било отблъснато от общите усилия на българи и турци. С това време е свързана и легендата за хайдутина Кара Кольо, който кръстосвал горите и Сакар. Тук, край Черепово, той имал скривалище, наричано и днес Каракольовата дупка, където останал да се крие, защото заболял, и бил наглеждан от череповци.
 
Църквата в Черепово е строена през 1874 г. въпреки протестите на гърците пред турската власт. Първоначално в притвора на църквата организират и килийно училище, а през 1882 г. в съседство построяват и училищна сграда. Така църквата, училището и хорището, което било до самата църква, в празнични дни се изпълвала с народ и се превърнал в естествен център.Днес църквата е запазена, но иконите и църковната утвар са прибрани, за да се съхранят дарените от родолоюбиви българи от Черепово икони.
В двора на църквата и на хорището могат да се видят няколкото стари брясто, които обикновено имало на местата, където се извършвали празнични традиционни обреди. Още по-интересно е празнуването на Гергьов ден. На този ден всеки приготвя закланото агне, след което всички излизат на височината - "Гергьоф черква", разположена южно над селото. Там свещеникът чете молитва, след което всички сядат на гощавка. Всеки род сяда отделно, като за всеки род има наслагани камъни като седалки на точно пределни места, традиция, разпространена на много места, населени със славяни.
 
Вековно дърво
Св. Петър и ПавелЧерепово е родното място на много хайдути и борци за правдини, потомци на стари родове. Знае се, че Маджарови, Базъкови, Бозалъкови, Вълеви и Станеви са родове от напуснатото село Карач, създали Черепово. Горди и непокорни, младите череповци не прекланяли лесно глава, и много често турците били наказвани. От последните години преди Освобождението са известни П. Касев, Кр. Димов, Ст. Димов, Др. Събов, които не им прощавали нито на пехливанския тепих, нито за посегателства върху имот или чест. Според преданията кърджалийския главатар Кара Фейзи бил убит от Марко Калаксъзов, от Черепово. Много известен бил Недьо Капелата или бозаджи Недьо, който живеел в Одрин. То йбил неоспорим авторитет за турците и често ставал гарант на провинили се българи. По негово настояване през 1845 г. била построена Хаджиевата чешма, която стои и днес, с парите на хаджи Иван от Одрин, като себа, благодеяние за жителите на Черепово. Не по-малко известни родове били Шопови (защото са от „шоплука”, родом от Копривщица) и Попови (от Щип, Македония). Разположено близо до тогавашната българо-турска граница, в Черепово винаги е имало отворени врати за четниците на Михал Сидеров и бежанците.
 
* Каракольовата дупка
През изминалите години хората се занимават с тютюн, земеделие и скотовъдство за осигуряване на препитанието. Повечето от младите хора обаче търсят работа по близки и далечни градове. Селото има възможности за развитие на културен, еко и селски туризъм.
Намира се в местността "Голямите камъни", северно от селото,. преданиетоПреданието говори, че в нея сеесе е крил [[Кара Кольо]] Омарчалията - байрактар на [[Индже войвода]].
 
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Cherepovo}}
 
[[Категория: Села в Област Хасково]]
{{Мъниче селища в България}}
В селото е имало род Андровци.Чувал съм че името произхожда от гръцката дума "андрос"=мъж. Историята е отпреди освобождението от турско робство, когато се е построила църквата и гръцките попове са правили опити да погърчат местното население. Този род се е противопоставил енергично и гръцките попове са казвали "Тия са андрос/мъже/, не ги закачайте!" Гърците са били прогонени и в този край няма гръкомани, както има в други села на областта - примерно село Орешец.
 
[[ru:Черепово (Болгария)]]
Анонимен потребител