Желю войвода: Разлика между версии

Желяз/Желю Христов Чернев (известен и като Дядо Желю) е хайдутин, а по-късно войвода, широко известен сред българската революционна емиграция в Румъния и Сърбия, както и в цяла България. Роден е в с. Карапча, дн. Маломир, Ямболско. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията от Сливен, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. През 1868 г. той готви своя чета, която да премине Дунава в единодействие с обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За негов писар и помощник е определен младият Христо Ботев. Жельо Войвода участва начело на голям отряд от български доброволци в Сръбско-турската война през лятото на 1876 г. В Руско-турската Освободителна война (1877-1878) той води чета от около 300 души в района на Котел. Легендарният войвода не остава равнодушен и по време на Сръбско-българската война през 1885 г., като отново е начело на голяма доброволческа чета. От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Жельо Христов Чернев (Жельо войвода), Върху знамето на четата на дядо Жельо войвода е избродирана датата на нейното създаване - „1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици - бяла, зелена и червена - с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода”.