Желю войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
}}
 
'''Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю)''' е български [[хайдутин]], войвода и националреволюционер. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
Желяз/Желю Христов Чернев (известен и като Дядо Желю) е хайдутин, а по-късно войвода, широко известен сред българската революционна емиграция в Румъния и Сърбия, както и в цяла България. Роден е в с. Карапча, дн. Маломир, Ямболско. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията от Сливен, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. През 1868 г. той готви своя чета, която да премине Дунава в единодействие с обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За негов писар и помощник е определен младият Христо Ботев. Жельо Войвода участва начело на голям отряд от български доброволци в Сръбско-турската война през лятото на 1876 г. В Руско-турската Освободителна война (1877-1878) той води чета от около 300 души в района на Котел. Легендарният войвода не остава равнодушен и по време на Сръбско-българската война през 1885 г., като отново е начело на голяма доброволческа чета. От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Жельо Христов Чернев (Жельо войвода), Върху знамето на четата на дядо Жельо войвода е избродирана датата на нейното създаване - „1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици - бяла, зелена и червена - с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода”.
[[File:Memorial-Stone.jpg|thumb|right|250px|Паметна плоча на Желю войвода в с.Маломир, област Ямбол.]]
Желю войвода е роден през 1828 година в [[Ямбол]]. През 1831 година семейството се премества в с.Карапча (днешно с. Маломир).
 
Включва се в хайдушкото движение. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на [[Панайот Хитов]]. През 1868 г. подготвя чета с [[Христо Ботев]], но поради това, че го залавят, те не успяват да преминат река [[Дунав]].
 
Жельо войвода участва в три войни: [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]], [[Руско-турска война|Руско-турската война (1877-1878)]] и [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. По време на Руско-турската война води [[Български доброволчески чети|доброволческа чета]] от 300 четници, която действа в района на [[Котел]] (Еленски балкан). През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна [[Стара планина]] от башибозушки банди.
 
Желяз/Желю Христов Чернев (известен и като Дядо Желю) е хайдутин, а по-късно войвода, широко известен сред българската революционна емиграция в Румъния и Сърбия, както и в цяла България. Роден е в с. Карапча, дн. Маломир, Ямболско. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията от Сливен, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. През 1868 г. той готви своя чета, която да премине Дунава в единодействие с обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За негов писар и помощник е определен младият Христо Ботев. Жельо Войвода участва начело на голям отряд от български доброволци в Сръбско-турската война през лятото на 1876 г. В Руско-турската Освободителна война (1877-1878) той води чета от около 300 души в района на Котел. Легендарният войвода не остава равнодушен и по време на Сръбско-българската война през 1885 г., като отново е начело на голяма доброволческа чета. От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Жельо Христов Чернев (Жельо войвода),. Върху знамето на четата на дядо Жельо войвода е избродирана датата на нейното създаване - „1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици - бяла, зелена и червена - с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода”.
 
{{СОРТКАТ:Желю войвода}}
[[Категория:Български революционери]]