Филиокве: Разлика между версии

За голямо съжаление обаче, през 9-ти век, незаконно избраният за константинополски патриарх Фотий (набързо въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на БарбасВарвас, регентът по онова време), превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в ерес. Нововнедреният патриарх прави това в ответ на отказа на папата да признае назначаването му отпод натиска на неговия приятелпокровител регентът на мястото на несправедливо низвергнатия от същия дотогавашен патриарх Игнатий, загубил сана си заради честното си служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха). Случаят е много подобен на поведението на английския крал Хенри VІІІ пет века след това, който отцепва английските християни от Рим единствено по причина на това, че папата съвсем справедливо му отказва развод със законната му съпруга, Катерина Арагонска, която кралят искал принудително да изпрати в монастир, иза да се ожени за едно свое ново увлечение - Ана Болена. В случая на византийския регент Варвас обаче, последният успява да изпрати жена си и дъщеря й в монастир.

Правото на папата на арбитраж, тоест да се произнесе безпристрастно по спора между Игнатий и Фотий, е било напълно законно и канонично, изхождало е от решенията на Вселенските събори и е било упражнено в отговор на молбите до папата и на двамата - единият, за да бъде възстановен в сан, а другият - за да бъде одобрен сана му. Следователно, това не е било акт на вмешателство в делата на Константинопол, а просто изпълнение от страна на папата на едно негово канонично задължение, резултатът от което обаче съвсем не се понравило на Фотий и той подема непримирима борба срещу него. Това негово поведение, преднамерено издигайки добавката "...и от Сина" в знаме против Римския епископ и Западната църква в цялост, става и една от главните причини за последващия век и половина след това (1054 г.)разкол в християнската Църква. За съжаление, този разколнически дух, неоснователно обосноваващ се с добавката "...и от Сина", и днес продължава нашироко да се поддържа на Изток.