Филиокве: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
7concordia7 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
7concordia7 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 11:
В никакъв случай изразът "...и от Сина" не е бил добавян със намерението да се изменя църковното учение или за да бъде променян Никео-Цариградския Символ на вярата (което, заедно с юридическото първенство на Римския епископ (папата), представлява един от двата основни довода, въз основа на които Ортодоксалната (Православната)християнска църква продължава да поддържа състоянието си на отделеност от Рим), а по-скоро, за да уточни канонически Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината Римските епископи, въпреки първоначалните си задръжки, накрая да я приемат, в началото на ХІвек, като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата християнска църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.
За голямо съжаление обаче, през
Правото на папата на арбитраж, тоест да се произнесе безпристрастно по спора между Игнатий и Фотий, е било напълно законно и канонично, изхождало е от решенията на Вселенските събори и е било упражнено в отговор на молбите до папата и на двамата - единият, за да бъде възстановен в сан, а другият - за да бъде одобрен сана му. Следователно, това не е било акт на вмешателство в делата на Константинопол, а просто изпълнение от страна на папата на негово канонично задължение, резултатът от което обаче съвсем не се понравило на Фотий и той подема непримирима борба срещу него. Това негово поведение, поведение на преднамерен бунт срещу Римския епископ и Западната църква в цялост,
След като [[османци]]те сериозно застрашили Константинопол, доктриналният спор бил постепенно изгладен и се стигнало до [[Фераро-Флорентинското обединение (уния)|Фераро-Флорентинското обединение (уния)]]. В края на краищата обаче, византийците го отхвърлят със станалия нарицателен боен вик "По-добре турска чалма, отколкото папска тиара". И, естествено, точно така и става - след недълга [[обсада на Константинопол (1453)|Константинопол]] през 1453 г., градът пада в ръцете на турците, със всички тъжни последици за Византия, за подкрепилите я в разкола, и за християнския свят в неговата цялост.
|