Разлика между версии на „Протестантската етика и духът на капитализма“

м
редакция без резюме
м
 
==Съдържание==
Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за [[буржоазия]]та, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. [[Вебер]] проследява източника му до "световния аскетизъм" на реформираното [[християнство]] с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция.
 
* Най-важният въпрос в тезата на [[Вебер]] е дали използването на наемен труд, който прави неограниченото натрупване възможно по принцип, го е направило неизбежно на практика, т.е. дали протестантската етика трябва да се разглежда като даваща нужната мотивация за капиталистическо натрупване или по-скоро неговото легитимиране въпреки преобладаващите стойности, покровителстващи прикритата консумация от страна на богатите. Вероятно е невъзможно този проблем да бъде решен окончателно, тъй като всички по-късни примери за отмирането на капитализма са повлияни от силата на първоначалния.
 
*Друго основно послание на този труд на именития немски социолог е схващането, че именно [[Протестантство|протестантството]], благодарение на специфичната "протестантска етика", предлага най-благоприятна среда за развитието капиталистическата икономическа дейност.
 
Така или иначе теоретичната значимост на творчеството на [[Вебер]] е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им.
 
[[Категория:Икономически книги]]