Григор Начович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
След [[Освобождение на България|Освобождението]] Начович става един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], като заема последователно различни длъжности - [[министър на финансите]] в първото българско правителство (1879 и 1882-1883), [[министър на външните работи и изповеданията]] (1879-1880), помощник-кмет на [[София]] (1880-1881), [[министър на вътрешните работи]] (1882), член на създадения по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] [[Държавен съвет]] (1881-1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в коалиционното правителство на [[Драган Цанков]] (1883-1884). През 1882 година става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]].<ref name="tt"/>
През 1884 година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889 година. След [[Преврат в България (1886)|детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]] се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), [[кмет на София]] (1896-1897) и [[министър на търговията и земеделието]] (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в [[Цариград]]. В 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X</ref> Участва и в преговорите по сключването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] през 1913 година.<ref name="tt"/>
Григор Начович умира в София на [[4 януари]] [[1920]] година.
| |||