Йосиф Хербст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
Завършил Военното училище в [[София]], но напуска военната служба, за да се посвети на журналистиката. Сътрудничи в български и чужди вестници. В 1908 година работи в „[[Български търговски вестник]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 200. ISBN 954321056X</ref>
 
По време на управлението на [[Демократическата партия]] е директор на печата (1908 - 1911). Заедно с [[1908Александър Балабанов]]- и [[1911Александър Гиргинов]] редактира вестник „Време“, неофициален правителствен орган.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 208. ISBN 954321056X</ref>
 
Участва в [[Балканска война | Балканската]] и [[Междусъюзническата война]], където е ранен. Носител е на ордена "[[За храброст]]". На [[5 декември]] [[1913]] г., Хербст е назначен за директор на печата, която длъжност изпълнява до [[1918]] г. През [[1921]] се жени за Виола, дъщеря на починалия през [[1903]] политик [[Петко Каравелов]]. През [[1923]] г. излиза книгата му "Вчера„Вчера, днес и утре"утре“.
 
След [[Септемврийското въстание]] разобличава репресиите на режима на [[Цанков]] в публикациите си. При убийството на комуниста [[Вълчо Иванов]] през нощта на 12 срещу 13 [[февруари]] [[1925]] става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите&nbsp;— група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това той окончателно си спечелва омразата на режима. Йосиф Хербст "безследно изчезва" по време на [[априлските събития от 1925 година]].