|
Социалната стратификация е термин от социологията, в чието съдържание се влага най-общо идеята за разделянето на хората в групи по социално-икономически признаци. Това е система, в която хората са част от йерархично подредени групи. Повечето концепции в областта на теорията за стратификацията биват определяни като неомарксистки или неовебериански.<ref>Икономическа социология, гл. ас. Ал. Стоянов и др., с. 139, София, 2005 г., УИ "Стопанство" </ref>
{{обработка|форматиране}}
{{авторски права}}
{{без източници}}
'''Стратификация''' – произтича от латинската дума stratus – слоести образувания в почвата. Това е геологически термин пренесен в науката и обществения живот. А самата дума стратификация означава вертикално структуриране и подреждане на различните слоеве в обществото образувани поради различни обществени неравенства.
Стратификационна система – означава съвкупност от всички социални слоеве и неравенствата между тях. Социалната стратификация се обяснява с 4 основни понятия, които представляват и 4 фази на стратификационния процес.
1. Социално неравенство – това е първото голямо неравенство в обществото. То се образува от природно определени и обществено създадени различия между хората. В определен момент тези различия правят хората неравни и неравностойни. Природно определените различия са пол, раса, цвят на кожата, възраст които са биологично обословени, ние не можем да ги променим. Тези различия правят хората неравностойни в обществото. Обществено създадени различия са : между богатство и бедност, власт и подчиненост, етническа и религиозна и политическа принадлежност.
2. Социална диференциация – при нея се образуват неравни групи въз основа на разделението на труда. Социалната диференциация преминава в 4 фази:
- Първата е разпределение или образуване на групи с различия между тях по различни видове трудови дейности.
- Специализация – при която се образуват неравни групи по специалности и професии.
- Закрепване – при която хората трайно се закрепват във формираните вече групи.
- Обособяване – всяка група придобива собствена физиономия със специфично поведения образование ритуали и други
3. Социално разслояване при което се образуват висши и низши групи в обществото. Тези гр се образуват поради това че социалното качество или професионалната принадлежност се притежава в различна степен от хората и прави едни по богати по престижни по учени а другипо малко богати по неквалифицирани и т.н. Социалното разслояване се извършва и вътре в социалните групи и професии по същатаа причина че хората в различна степен притежават професионализма
4. Социална поляризация – форма и степен на социалното неравенство в обществото. В този процес се формират крайно противоположни групи със различни и антаганостични интереси. Тези групи застават в две крайности на обществото: продукт на социалната поляризация са две обществени формирования класи и касти. Класата clasics което означава отряд те са големи групи хора които имат идентични характеристити а именно еднакво равнище на доходите еднакво имотно състояние, еднокво място в обществената йерархия, еднакъв стил на живот еднакви общи интереси. На това определение отговарят само две класи – класата на собствениците (наричана капиталистическа класа) и класа на наемните работници (работническата класа). Врото поняние castus латинската дума което означава чист – те считат себе си че имат чист подход и чиста религия между тях има големи различия които се унаследяват от следващите поколения. Не е възможно преминаването от една каста в друга. Характерни са за азиатските народи и най вече в Индия.
5. Професии и занятие – социологията разглежда професиите и занятията като големи групи хора които упражняват определен вид труд имат собствен механизъм на поведение и контрол върху него. Видове професии и занятия. Разглеждат се в следния ред –
- професионални трайни обществено познати професии или занятия
- квази (ЛЪЖЕ) професии и занятия при която при една форма се извършва друг вид труд.
- Непрофесионални занятия – чираци ратаи и др.
Еволюция развитие на професиите и занятите – първоначално възникване на професиите и занятиея като особен вид трудова дейност. Изискват специфични умениея и квалификации. Второто е институционализиране тоест превръщане в институция което означава легитимиране и узаконяване от държавата. Професионалните групи имат право да извършват обучение да издават свидетелства и да упражняват контол върху членовете си и третия етап на еволюцията е приемане на собствени морални и професионални кодекси. Кодекса е сбор от закони норми правила които регулират поведението на хората. Професиите и занятията създават различия между хората и групите по характер и видове труд, по условия на труда по трудово възнаграждение и по поведение в труда.
== Източници ==
<references />
== Виж още ==
* [[Социален статус]]
[[Категория:Статистика]]
[[Категория:Социология]]
[[cs:Sociální stratifikace]]
[[el:Κοινωνική διαστρωμάτωση]]
| 