Охридско-Дебърско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Байрам от Стрезимир към албанската форма Стразимири, без препратка към Иван Бойчев - не е нещо известен |
||
Ред 14:
== Избухване на въстанието ==
[[Image:Petat Chaulev2.jpg||дясно|мини|235px|Четата на войводата [[Петър Чаулев]] със знамето на охридските въстаници, на което е извезана девойка, носеща българското знаме - бяло, зелено, червено]]
Всеобхватна подготовка обаче не е извършена, тъй като непредвидено въстанието избухва един месец по-рано и бързо обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединените български и албански чети освобождават [[Дебър]] и на [[9 септември]] 1913 г., чиновниците от сръбската администрация са прогонени от града. Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт, като във временната управа са избрани Сефадин Пустина, Христо Атанасов,
Въстаниците прогонват сръбските войски и администрация и от Стружко и Охридско. Четвърти сръбски полк е пленен заедно с всички офицери. Няколко сръбски оръдия са пленени в Охрид, където четите на Петър Чаулев и Павел Христов влизат още на [[12 септември]] призори. Жителите ги посрещат възторжено. Целият град е окичен с български знамена. На състоялото се събрание е учредена временна българска управа. В нея влизат [[Лев Огненов]], възпитаник на [[Робърт колеж]], [[Иван Групчев]], завършил Солунската гимназия, Павел Христов, революционен организатор, [[Лев Кацков]], юрист, [[Петър Филев]], търговец, и други видни граждани. Отслужен е тържествен молебен, на който присъства цялото охридско гражданство. По същия начин е установена българска революционна власт в Струга и в околните села. Въстаниците прогонват сръбските войски към [[Битоля]].
| |||