Феодализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: ml:നാടുവാഴിത്തം
Hoius (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Форми на управление}}
'''Феодализъм''' е [[Съсловие|съсловна]] военно-политическа и военна [[Социална система|социална система]], изградена на взаимоотношенията, посвързани отношение насъс собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класическикласическата смисълси форма феодализмът е характерен за Средновековна[[Средновековие|средновековна]] [[Европа]] и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между военничленовете благородницина военната [[Аристокрация|аристокрация]], която се основавасъстои наот три елемента: синьори- сeньори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от [[латинскиЛатински език|къснолатинската]] дума ''feudum'', (на свой ред заета от [[германскиГермански езици|германския]] корен ''*fehu'' — [[термин]], често използван през [[Средновековие]]то) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от ''[[феодал]]'', терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през [[17 век|XVII век]], когато описваната система вече билае в процес на разпадане илии изчезналатрансформации.
 
Съществуват различни и понякога противоречиви [[дефиниция|дефиниции]] на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между [[военен|военна]]та [[аристокрация]] в [[Европа]] през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за [[васал]]и, [[сюзерен]]и и [[феод]]и. Друга е: обществен строй, при който земевладелците са разполагалиразполагат с труда на [[селянин|селяни]]те, които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до [[роб]]ския.
 
При феодалните отношения собствениците на земя ([[феодал]]и) са подредени по стълбица: низшестоящият (васал) получава за службата си поземлен имот (лен, [[феод]]) и крепостни селяни от вишестоящиявисшестоящия (сеньор, сюзерен). Начело на феодалната стълбица стои [[монарх]]ът, нокойто, неговатапоне властв еначалото достана по-отслабена от тазиразвитието на едритефеодалния сеньористрой, макарима вабсолютна началотовласт монархът(подобно дана е[[Римска запазвалимперия|Римските]] собственосттаимператори) и дасамо е отдавалотдава имотите самона васали за временно ползване. (по-късноКогато обачепостепенно тези имоти започват да се наследяват)предават по наследство, неговата власт става доста ограничена от едрите сеньори. Сеньорите обаче на свой ред нямат пълна власт над всички земевладелци, намиращи се под тях пов стълбицата (принципът «васалът на моя васал не е мой васал», действащ в много от държавите на континентална Европа). Селяните са закрепостени към земите на феодалите на всички нива; катои са длъжни да плащат за правото си да живеят на тях, както и да ги обработват с безплатен труд в полза на феодала, катоа ине сна последно място да плащат и данъци.
 
Феодализмът в Западна Европа започналзапочва да се установява още през V век при късната [[Римска империя]]. Характерни за него са високата степен на политическа децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на европейския град като център на [[занаят]]ите и [[търговия]]та, ранното развитие на хоризонтални обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през цялото [[Средновековие]], до буржоазните революции, които довеждатрезултират във въвеждането на нов строй — [[капитализъм|капитализма]].
 
Съществуват различни мнения за това, имало ли е феодални отношения (в класически смисъл) в другите части на света. Според някои историци и социолози феодализмът е предимно, ако не и изключително западноевропейски феномен, зародил се поради специфични исторически условия. Главните критики на концепцията за феодализма като универсален стадий на развитието на обществото се състоят в това, че при повечето общества извън Европа отсъстват такива важни елементи като едрото частно земевладение, крепостното право и имунитетите и привилегиите на съсловието на военните аристократи.
Безспорно обаче може да се направи паралел между средновековна Западна Европа и средновековна Япония, където имперската власт е силно ограничена от едрите военни аристократи и земевладелци [[даймьо]] и техните васални [[Самурай|самураи]] (по-дребни аристократи и земевладелци, но и професионални воини, следващи стриктен код на честта, подобно на европейските [[Рицар|рицари]]).
 
В античния свят най-сходна с феодализма система е имала [[Персийска империя|Персийската империя]], в която на тежковъоръжените конници ([[Спахия|спахии]]) се раздавали земи, подобно на феодалния лен.