Монашество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 8:
През първите два века от съществуването на християнството някои християни живели като отшелници в отдалечени безлюдни местности, посвещавайки се на молитви и [[аскетизъм]]. През 269 г. египетския отшелник от Тива Антоний създал братство на християни отшелници, което станал образ на бъдещите монашески обители-лаври. Примерът му бил последван от [[Сирия]], [[Палестина]], [[Мала Азия]], [[Европа]]. Неговият последовател египетският монах [[Пахомий]] организирал първото монашеско общежитие - манастир (киновия) и създал първият негов устав, създал основа на всички известни по-късно манастирски устави. Неговото начинание бързо се разрастнало в много страни, където впоследствие били създадени мъжки и женски манастири.
 
На Запад сред монасите се обособили групи, наречени ордени, които следвали свои правила и начин на живот. Най-старият монашески орден - Бенедиктинският - е основан през 530 г. в [[МонтекарлоМонтекасино]], [[Южна Италия]] от Св. [[Бенедикт Нурсийски]]. Уставът на ордена повелявал пълно въздържание, отказ от имущество и удоволствия, послушание, седем задължителни молитви на [[денонощие]]. На монасите се предписвало мълчание вечер с цел празните разговори да не ги отвличат от мисълта за Бога. Бенедиктинският орден има изключителни заслуги за прехода на Западна Европа от Античността към Средновековието. Монасите изкореняват непроходимите тогава гори, пресушават блатата, занимават се със земеделие, животновъдство, занаяти, превеждат, преписват и разпространяват книги.
 
Близо пет века по късно през 910 г. е създадена конгрегацията в [[Клюни]], [[Франция]]. Тя се превърнала в средище на реформата срещу злоупотребите с пари и власт сред духовенството, където се зародило т. нар. [[клюнийско движение]], чиято цел била да се засили ролята на църквата и да се постигне нейната независимост от властта на [[императори]], [[крале]] и [[херцози]].Последователите му се борели за издигане на престижа на папската институция.