|
== Биография ==
Христаки Павлович е роден в Дупница през [[1804]] година, когато родителите му са вече доста състоятелни. Бащата на Христаки притежавал много имоти – къща, [[дюкян]], голям хан, полски имоти и лозя. Те свидетелстват за доброто му материално състояние. Семейството на Павел изпитало много мъка от умирането на децата им, затова, когато жена му била бременна с Христаки се обрекъл, че ако се роди син, да го даде да служи на св. Иван Рилски. За щастие детето се родило живо и здраво. Нарекли го Христо. Раждането на Христаки съвпада с един от тежките периоди на Дупница. Затова бащата решава да изпрати сина си в рилската Света обител. Той го предава на отец Йосиф Скевофилакс, който по -нататък се грижи за неговото възпитание и обучение. Последният забелязъл в момчето дарба и наклонност към наука и образование. От тогаваОттогава отец Йосиф, добродушен и благ старец, станал духовен баща на Христаки.
МладияМладият Христаки получил първоначалното си образование в гр. Дупница, в килийното училище на манастирския метох, където Йосиф бил учител. След това отецът го завел в Рилския манастир, където изучил славянски език и граматика. Тук се запознал и с гръцкия език. В манастира става рософор под името Хрисант, а по -късно белец, под името Христаки. Така се изпълва желанието на баща му – да посвети детето си на Светисв. Иван Рилски и да му даде солидно образование. Младият Христаки не се задоволил с това образование, което получил от отец Йосиф. Той жадувал за по–високо, което можел да получи само в гръцките училища в [[Мелник]] или [[Сер]]. Манастирските братя с готовност подпомагали всекивсекиго, който имал желание да продължи да се развива. Те не изоставили и този свой брат.
Около [[1825 г.]] година управлението на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в градгр. Мелник, при прочутия тогава гръцки учител Адамос Метсиовитис – даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник, Христаки е бил изпратен в Сер, за да продължи образованеито си при по – ученияпо–учения и по – прочутпо–прочут даскал Аргириадис. Там останал 2 години, между 1828 - 1830 година. Така той имал възможността да получи по – солиднопо–солидно и по – високопо–високо образование. Основно изучил славянски и елински езици. Подготвен за бъдещата си дейност, той се завръщазавърнал в Рилския манастир. По този начин Христаки Павлович получава солидно за времето си образование, което го поставя в челните редици на нашето просветно дело.
Не след дълго в манстираманастира дошли на поклонение свищовски първенци, които като се запознали с младия Христаки, оценили неговите качества и пожелали да стане учител в гр. Свищов. Така през 1831г1831 г., с благословията на духовниятдуховния си баща, отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов. Той бил радушно посрещнат и сърдечно приет от свищовските граждани, които го обикнали заради високата му ученост, благ характер и хубавото му пеене в църквата. Веднага с идването си, Христаки основал първото българско, наречено славяно – елинскославяно–елинско училище в долната махала на града, през 1831 година. По – късноПо–късно в другата махала на града отворил и славяно – българскославяно–българско училище. Той пръв в града слага началото на девическо училище в Свищов, през 1841 година. В главното училище преподавал българска граматика, катехизис, аритметика, българска история, риторикареторика, логика, богословие, география, славянски и гръцки език. Започнал да развива своята дейност като съставител и издател на учебници за своето училище.
На 03.12.1833 г. се венчава за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков – СевастияЦанков–Севастия (Севаста). Тя също била образована и грамотна за времето си жена.
В Свищов Христаки работи заедно с Емануил Васкидович. Това е дало възможност в училищата да се образоват много от бъдещите строители и държавници на новаНова България. При него са учили Петко Славейков, Драган Цанков, Григор Начевич и много други. Христаки не спирал своята дейност, той подържал тесни отношения с другите образовани негови съвременници – Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Стоян Чалъков. Всички те високо са ценели неговата дейност.
През 1848 година в България върлува епидемия от холера. От тази ужасна болест се заразил и Христаки Павлович. Младият и силен организъм се борил 16 днидена. На [[21 юли]] 1848 г., на 44 години, умира, сразен от тази епидемия. Оставя 8 деца – синове [[Димитър Павлович]], [[Николай Павлович]], Хрисант Павлович [[Илия Павлович]], [[Павел Павлович]], и дъщери [[Мариола Високова]], [[Екатерина Аврамова]] и [[Пауника хаджи ДенковаХаджиденкова]], както и млада вдовица. На следващата година, 1849, безутешна в скръбта си и тя се споминала. За Илия Павлович поема грижа неговиянеговият роднина по майчина линия Димитър Хадживасилев, който живее в Румъния. Но както Илия, така и Хрисант и Павел умират в детска възраст.
== Дейност ==
|
