Уикипедия

Константин Станишев (просветен деец): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
След смъртта на Жинзифов в Москва, Станишев запазва целия му архив и един албум с портрети на дейци от Възраждането<ref>Бобчев, Стефан С. Ксенофонт Райко Жинзифов, Наука, II, 1885, кн. 8—9, с. 747</ref>. Архивът на Райко Жинзифов заедно с всички книжа на Константин Станишев след смъртта му са останали в семейството на [[Владимир Дал]].
 
ПоВ времесвои спомени<ref>Иван Вазов, Утро в Банки - Срещите ми с Любена Каравелов, Разкази, 1905 г.</ref> [[Иван Вазов]] пише, че в Букурещ в 1877 г. при отварянето на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е видял [[Любен Каравелов]], [[Марин Дринов]], Константин Станишев и други българи от 1877-1878Русия «да се навъртат» при полковник [[Пьотър Паренсов|Паренсов]] и княз [[Владимир Черкаски|Черкаски]] в руската главна квартира. Всъщност, по време на годинавойната Константин Станишев е чиновник за особени поръчения при императорския комисар княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Дондуков-Корсаков]]. ЗаСлед [[Освобождение на България|Освобождението]] Станишев за известно време е и вицегубернатор на Софийска област и директор на финансите<ref>[http://promacedonia.com/ks/ks_3.html#stn Станев, Камен. Македонските бежанци в България — участници в нейния политически и културен живот, Глава 3]</ref>. Предлаган му е министерски пост, както и пост в създадения от Александър Батенберг Държавен съвет, но Станишев отказва, тъй като не одобрява [[преврат от 1881|суспендирането на конституцията]] и се завръща при семейството си в Москва<ref name="ref1" />.
 
Константин Н. Станишев и жена му Мария Дал (1841-1903) имат дъщеря Мария Константиновна Станишева (1879-1943). След смъртта на родителите си тя живее и учи десетина години в Швейцария и Германия. Връща се в Москва в 1914 г. Интелигентна и високо образована, тя владее добре немски, френски и английски и по-слабо италиански език. По време на войната работи по болниците, след това преподава езици. В 1923 година като потомка на дворяни и дъщеря на чужденец Мария Станишева е административно изселена на север в Бяло море на Соловецките острови ([[ГУЛАГ|Соловки]]) и живее там до 1926 г.<ref>[http://lists.memo.ru/d31/f161.htm КНИГИ ПАМЯТИ ЖЕРТВ ПОЛИТИЧЕСКИХ РЕПРЕССИЙ В СССР, Книга памяти жертв политических репрессий в Нижегородской области / Комис. по восстановлению прав реабилитир. жертв полит. репрессий Нижегор. обл., Гос. арх. Нижегор. обл.— Н. Новгород.]</ref> когато се премества в [[Нижни Новгород]]. Там отново преподава, превежда, става уредник в музей и е приета в Секцията на научните работници. В 1932 Мария Станишева е арестувана<ref>[http://www.vse-adresa.org/book-of-memory/bukva-17/name-89/surname-56/repression-0 Станишева Мария Константиновна. Книга Памяти Жертв Коммунистического Террора]</ref> и отново въдворена от [[ГПУ]] на принудително местожителство, този път в град [[Уляновск]], където преподава немски и френски език, но в края на краищата остава без работа и умира от глад<ref>[http://monomax.sisadminov.net/main?cmd=view&article=417&print=1 За Мария Константиновна Станишева]</ref>. Личното досие на Мария Станишева се съхранява в архивните фондове на Уляновския педагогически университет.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Станишев_(просветен_деец)“.