Парадигма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 4791299 на 84.168.146.129 (б.) |
|||
Ред 64:
Самият Кун не смята,че идеята за парадигмата е подходяща за обществените науки. Той обяснява в предговора си към „Структурата на научните революции”, че е измислил концепцията за парадигмата с цел да различи обществените от естествените науки. Той обяснява също така, че е написал тази книга за да покаже ясно, че няма и не може да има някакви парадигми в обществените науки. Матей Доган, френски социолог,в статията си „Парадигми в обществените науки” разработва оригиналната теза на Кун, че изобщо няма парадигми в обществените науки откакто понятията са многозначни. Доган дава много примери за несъществуването на парадигми в обществените науки в есето си, особено в социологията, политическата наука и политическата антропология.
== Парадигматична парализа ==
Изменяне на термини.
Вероятно най-голямата бариера за промяна на парадигмата,в някои случаи, е съществуването на парализа на парадигмата – невъзможността да се види отвъд настоящия модел на мислене.
Примерите вкючват теорията на Галилео Галилей за хелиоцентричната вселена,откритието на електростатичната фотография,ксерографията и кварцовият часовник.
Парадигмата като „Цялостност на мирогледа” ("Gestalt of a Weltanschauung")
Друга гледна точка за това какво представлява понятието парадигма е, че Парадигмата е Цяло (Gestalt) – цялото е повече от сбора на неговите части – на трите главни дяла на психологията, което формира мирогледа (от нем.ез. „Weltanschauung”)
Употребите на понятието парадигма според разбиранията на Кун и други са предимно неясни и двусмислени аналогии - ignotum per ignotius (неизвестното, обяснено чрез още по-неизвестното) или obscurum per obscurius (неясното обяснено чрез още по-неясното) и други схващания,подобни на този модел.
Кун определя парадигмата като: ”цяла група от вярвания,ценности,техники и т.н.,споделяни от членове на дадена общност”.Това негово определение се появява в послеписа от 1969 година към оригиналната му книга, защото първоначално употребата на термина парадигма не е била ясно определена. Освен това определение Кун споменава друго разбиране, което е имал:парадигмата също така „обозначава някакъв вид елемент в тази група,конкретни разрешения на загадката, които, употребени като модел или пример, могат да заместят определени правила като основа за решението на останалите загадки на ортодоксалната наука”. Терминът остава неточен заради различните му употреби.
Парадигмите могат да бъдат описани и от структурна гледна точка. Те функционират на различни нива – макро,мезо и микро ниво.Нивата се отнасят по-скоро до фундаменталната структура на парадигмите, отколкото до хронологично-историческата класификация или етимологичната употреба, която е използвана от повечето дисциплини. Нивата на парадигмите винаги присъстват и не са ограничени от тези категории. Те спомагат разбирането за начина на функциониране на една парадигма.
На макро ниво се изисква познание за основното схващане на въпроса:”Какво може да бъде разбрано?”. Въпросът е: ”Може ли в действителност да се допусне, че същността на идеалните неща може изобщо да бъде позната”, както в теорията за идеите на Платон и Аристотел? Освен съществените доближавания на тези двама философи, не е ли възможно: ”самите неща да се разкриват такива, каквито са”, анализирано във фундаменталната онтология на Хайдегер? Допускането, което правим в отговор на тези въпроси, ще предразположи разбирането, което определя начина, по който задаваме въпроса за това как стигаме до знанието.
На мезо ниво въпросът е как макро нивото влияе и формира крайната теория за знанието. ”Само дедуктивно ограниченото знание за човешкото възприятие ли е достъпно за човека или човекът е отворен и за индуктивно неограничено разбиране за света? ”Ако човекът е отворен за индуктивното знание, откъде произлиза то? Допускането на макро нивото е основата на това предположение. Всички философски усилия от преди Сократ са есенциалистки. Онтологичният подход се опитва да избегне същността на нещата, настоявайки, че нещата ще се разкрият такива, каквито са.
На микро ниво последвалото разбиране за двете предходни нива, отговарящо на въпросите:какво има в този свят и как се разбира света, е използвано в практиката. Дали практиката е построена на основата на многобройни „закони за поведение” (етични) или е фундаментална среща със света като различен начин на възприемане? Такова различно възприемане е „емоционалното съзнание”. Предишното и настоящето разбиране за възприемането е ограничено до есенциалистките категории.”Емоционалното съзнание” по същество е отворено, индуктивно и неограничено от сетивните възприятия.
Следователно парадигмата е разбиране на една реалност, която е „Цялостна” (''Gestalt''), резултат от трите дяла на психологията: метафизиката, епистемологията и етиката:
# Метафизичното схващане за това, какво може да бъде познато. То формира основите за:
# Концепция за придобиването на епистемологичното знание. Това е есенциалисткият начин на мислене на Платон,Аристотел и Попър срещу онтологичния начин на мислене представен от „принципа на съмнението” на квантовите теории на Хайзенберг до „фундаменталната онтология” на Хайзенберг. Това е основата за:
# Традицията в етиката за живеенето.
Очевидно е, че трите дяла в психологията описват структурата на една парадигма. Нито един от дяловете на метафизиката, епистемологията и етиката не може да не бъде взет предвид при разбирането на парадигмите. Заедно те описват Цялото (''Gestalt'') като спирално (не просто кръгово) движение, формиращо херменевтичното разбиране.
Резултатът е, че херменевтиката не може да бъде сведена до интерпретация на нещо в контекста на самия текст в един обикновен „херменевтичен кръг”; тя е еволюционен цикъл,който включва:
А)Възприятието (''Wahrnehmung'') като „емоционално съзнание”,което е повече от обикновено сетивно възприятие.Методът към емоционално съзнание се осъществява чрез „онтологичното разбиране”. То формира принципите на парадигмата,породени или от течението на Хераклит, или от това на Парменид.Тези принципи се приемат за връзката между ограниченото и неограниченото.Мета-етични „принципи”,като златното правило в етиката „Постъпвай с другите така, както би искал и те да постъпват с теб”, се формират тук.
Б)”Разбирането” (''Verstehen'') като анализ на съществуването за да се достигне до разбирането за „Аз-а”.Тук построяването или достигането до теория за знанието е постигнато и е определено от предположенията в моята метафизична „вяра” за природата на реалността в А) подточка. Тези предположения неизбежно клонят към предимно индуктивна или основно дедуктивна теория за придобиването на знание, която е отразена в моята епистемология. Мезо-етични „норми”, като светостта на човешкия живот и свобода, са формулирани на това ниво.
В)”Етос” е опитът да се формира света, в който живеем,чрез увеличаване на манталитета или участване в обществено структурирана реалност. Всички, които избират да участват в тази реалност, го правят, ”поемайки отговорност за собствените си действия” в една социална среда. По конкретно микро-етични „модели на поведение”, като моногамията и това,което считаме за „истинско и правилно поведение”, са систематизирани в една „догма” на това ниво.
Г)”Установен ред” е правенето на „правилните” неща. Тя е поведението,произтичащо от обобщаването на А), Б) и В) в едно цяло (''Gestalt''),където цялото е повече от сумата на неговите части. Това поведенческо ниво е отново основата на Възприятието ''Wahrnehmung'', повтарящо цикъла на ново ниво. Най-важното е да се разбере, че сега този цикъл не започва от предишната позиция, от която е започнал. Има „ново осъзнава на установения ред”, дължащо се на предишните нива в цикъла. Следващият цикъл от Възприятието ''Wahrnehmung'' е издигнат от предишното ниво на афективно разбиране до едно по-дълбоко разбиране. Това е основата за едно ново разбиране на развитието. То е много повече от един механичен процес,по определение всички механични процеси функционират и са „по същество” затворени системи. Развитието по определение е зависимо от един индуктивен елемент. Друг важен момент е, че няма начална и крайна точка в цикъла, всеки етап е на по-високо ниво от предишния. Противоположно на това кръгът има начало и край, които в действителност не претърпяват развитие. Това е само потвърждаване на това което преди е било фундаментализъм в застой.
По този начин Парадигмата може да бъде разбрана единствено в контекста на Херменевтичния цикъл в „Структура на парадигмите”. Той заменя обикновените интерпретации или просто довеждането до разбиране. От това следва, че парадигмите са развиващи се по природа, движещи се в Херменевтичен цикъл, а не в повтарящи се механични кръгове. Описването на една парадигма като модел, мироглед или с който и да е друг термин, едва ли е нещо повече от обикновено преименуване на разбирането за парадигмата до някакво друго разбиране, рискуващо да бъде просто едно тафтологично за...
== Други употреби ==
| |||