Разлика между версии на „Война“

16 134 bytes added ,  преди 7 години
++
м (r2.7.2+) (Робот Добавяне: new:हताः)
(++)
</ref> за щастие, очакваните разходи за евентуална Трета световна война, не се считат за приемливи от повечето страни, благодарение на което в момента няма особена мотивация за подобна война на международно ниво.
 
Все още след края на Втората световна война, не-ядренитенеядрените конфликти продължават и доста изненадващо някои по-прями знаменитости и политици пропагандират за обявяване на нова световна война.<ref name = "NewsCommentators">{{cite web
| year = 2006
| url = http://mediamatters.org/research/200607140017
| accessdate = 2010-02-04}} Discussion of attempts to proclaim World Wars III, IV and V
</ref> [[Мао Дзъдун]] призова социалистическия лагер, за да не се страхува от ядрена война със САЩ, тъй като дори и ако ''половината човечество умре, другата половина ще остане, а империализма ще е сринат до основи и целия свят ще стане социалистически''.<ref>"[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,946612-2,00.html Instant Wisdom: Beyond the Little Red Book]". TIME. September 20, 1976.</ref>
 
== Причини за възникването на войните и класификации ==
Основната причина за възникването на войните е стремежът на политическите сили да използват въоръжената борба за постигане на различни външно- и вътрешнополитически цели.
 
* По своя мащаб, войните се делят на световни и [[Локална война|локални]] (конфликти).
* Важно значение има също делението на войните на ''външни'' и ''вътрешни''.
Според други критерии, войните могат да бъдат също така:
* [[Въздушна война]]
* [[Морска война]]
* [[Ядрена война]]
* [[Колониална война]]
* [[Малка война]]
* [[Информационна война]]
* [[Студена война]]
* [[Мрежовоцентрична война]] и мн. др.
 
=== Поведенчески теории ===
Някои [[Психология|психолози]], например Е. Дърбан и [[Джон Боулби]], считат, че на човек по природа е свойствена [[Агресия (психология)|агресия]]та.<ref>Durbin, E.F.L. and John Bowlby .''Personal Aggressiveness and War'', 1939.</ref> Тя поражда [[сублимация]] и [[Проекция (психология)|проекция]], когато човек превръща своето недоволство в [[предубеждение|предубеждения]] и [[ненавист]] към други [[раса|раси]], [[религия|религии]], [[нация|нации]] или [[идеология|идеологии]]. Съгласно тези теории, държавата създава и съхранява определена цел в местното общество и в същото време създава база за агресия под формата на война. Ако войната се явява неотменна част от човешката природа, както предполагат много психологически теории, то човечеството никога няма да успее да се отърве напълно от нея.
 
[[Зигмунд Фройд]] счита агресивността за един от основните инстинкти, определяща психологическа „пружина“, насоченост и смисъл на човешкото съществуване. Въз основа на тази позиция, той даже отказва да участва в движения на борци за мир, тъй като счита войните за неизбежно следствие на периодически „избухвания“ на човешката агресивност.
 
Въпреки, че тези теории могат да обяснят съществуването на войните, те не изясняват причините за възникването им; в същото време те не обясняват и наличието на някои култури, които не познават войната.<ref>Turnbull, Colin (1987), ''The Forest People'' (Touchstonbe Books)</ref> Ако вътрешната психология на човешкия разум е неизменна, то подобни култури не би трябвало да съществуват. Някои [[Милитаризъм|милитаристи]] — такива, като [[Франц Александър]], твърдят, че състоянието на ''мир'' е илюзия. Периоди, които е прието да се наричат „мирни“, всъщност се явяват периоди на подготовка за бъдещи войни или ситуации, когато войнствените инстинкти се подтиснати от по-силни държави, например [[Pax Britannica]].<ref>Alexander, Franz. ''The Psychiatric Aspects of War and Peace''. 1941</ref>.
 
Тези теории предполагат, че това, което се случва, се основава на волята на мнозинството от населението. Но те не отчитат факта, че само малък брой войни в историята са действителен резултат от волеизявлениято на народа.<ref>Blanning, T.C.W. ''The Origin of Great Wars''. ''The Origins of the French Revolutionary Wars.'' pg. 5</ref>. По-често народът насилствено е въвлечен във война от своите управители. Една от теориите, която се фокусира върху политическите и военни лидери, е разработена от Морис Уолш.<ref>Walsh, Maurice N. ''War and the Human Race.'' 1971.</ref> Той счита, че по-голямата част от населението е неутрално по отношение на войната, и че тя се случва само тогава, когато на власт са дошли лидери с психологическо ненормално отношение към човешкия живот. Войните започват при лидери, които преднамерено се стремят да воюват — такива, като [[Наполеон]], [[Хитлер]] и [[Александър Македонски]]. Подобни водачи застават начело на държавата по време на криза, когато населението има нужда от вожд с твърда воля, който, като им се струва, е способен да реши проблемите им.
 
=== Еволюционна психология ===
Привържениците на [[еволюционна психология|еволюционната психология]] са склонни да твърдят, че човешките войни са аналог на поведението на животните, които се борят за територия или конкурират за храна или размножаване. Животните са агресивни по природа, а в човешката среда подобна агресивност се превръща във война. С развитието на технологиите, човешката агресивност достига такъв предел, че започва да заплашва целия вид с унищожение. Един от първите [[адепт]]и на тази теория е [[Конрад Лоренц]].<ref>Lorenz, Konrad. ''On Aggression''. 1966</ref>
 
Подобни теории са разкритикувани от учени като Джон Г. Кенеди, които считат, че организираните, продължителни войни на хората съществено се отличават от борбата за територия при животните — и не само поради технологиите. Ашли Монтегю<ref>Montagu, Ashley (1976), ''The Nature of Human Aggression'' (Oxford University Press)</ref> смята, че социалните факторы и възпитанието се явяват важни причини, определящи природата и хода на човешките войни. Войната е човешко изобретение, имащо своите исторически и социални корени.
 
=== Социологически теории ===
Социолозите дълго време изучават причините за възникването на войните. Понастоящем съществуват множество теории, много от които противоречат една на друга. Привържениците на една от школите — ''Primat der Innenpolitik'' (Приоритет на вътрешната политика), вземат за основа работите на [[Екарт Кер]] и [[Ханс-Улрих Велер]], които считат, че войната е продукт от местните условия, и само направлението на агресията се определя от външни фактори. Така например, [[Първата световна война]] е резултат не на международните конфликти, тайните съглашения или нарушаването на баланса на силите, а резултат от икономическата, социалната и политическата ситуация във всяка страна, въвлечена в конфликта.
 
Тази теория се отличава от традиционния подход на школата ''Primat der Außenpolitik'' (Приоритет на външната политика) на [[Карл фон Клаузевиц]] и [[Леополд фон Ранке]], които считат, че войната и мира са следствия от решенията на държавните дейци и геополитическата ситуация.
 
=== Демографски теории ===
Демографските теории могат да се разделят на две групи: [[Малтузианство|малтузиански теории]] и теории за преобладаването на младежите.
 
==== Малтузиански теории ====
Съгласно малтузианските теории, причините за войните се крият в ръста на населението и недостатъка на ресурсите.
 
Например, папа [[Урбан II]] през 1095 г., в навечерието на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]], пише: ''Земята, която наследихте, от всички страни е заобиколена от морета и планини, и тя е крайно малко за вас; тя едва дава препитание на хората. Ето защо вие се убивате и мъчите друг другиму, водите войни, ето защо толкова много от вас гинат в граждански раздори. Отмийте своята ненавист, нека враждите приключат. Присъединете се на пътя към гроба Господен; отвоювайте тази земя от нечестивата раса и я вземете за себе си.''.
 
Това е едно от първите описания на това, което впоследствие е наречено ''Малтузианска теория за войните''. [[Томас Малтус]] (1766—1834) пише, че населението винаги се увеличава, докато това не се ограничи от война, [[болест]]и или [[Масов глад|глад]].
 
Поддръжниците на малтузианските теории считат, че относителното намаляване на броя на военните конфликти през последните 50 години, особено в [[Третия свят|развиващите се страни]], е следствие на това, че новите технологии в селското стопанство способстват изхранването на доста по-голям брой хора; в същото време достъпът до [[контрацепция|контрацептивни средства]] води до съществено намаляване на раждаемостта.
 
==== Теории за преобладаването на младежта ====
[[Файл:Median age.png|thumb|300px|Средна възраст по страни. Преобладаването на млади хора е присъщо за Африка и в по-малка степен в Южна и Югоизточна Азия и Централна Америка.]]
Теория за преобладаването на младежта съществено се отличава от малтузианските теории. Нейните привърженици считат, че съчетанието на голям брой млади мъже и недостатъчното наличие на постоянна мирна работа води до голям риск от войни.
 
В същото време, в което малтузианските теории се фокусират на противоречието между растящото население и наличността на природни ресурси, теорията за преобладаването на младежите се фокусират на несъответствието между количеството бедни, ненаследяващи имущества млади мъже и достъпът им до работни позиции в съществуващата социална система на [[разделение на труда]].
 
Голям принос в развитието на тази теория имат френския социолог Гастон Бутуа,<ref>Bouthoul, Gaston. ''L`infanticide différé'', Paris 1970</ref> американския социолог [[Джак Голдстоун]],<ref>Goldstone, Jack A. ''Revolution and Rebellion in the Early Modern World'', Berkeley 1991; Goldstone, Jack A. ''Population and Security: How Demographic Change can Lead to Violent Conflict'', [http://jia.sipa.columbia.edu/pdf/demographics_capstone.pdf]</ref> американския политолог Гари Фулър,<ref>Fuller, Gary. ''The Demographic Backdrop to Ethnic Conflict: A Geographic Overwiew'', in: CIA (Ed.): ''The Challenge of Ethnic Conflict to National and International Order in the 1990s'', Washington 1995, 151—154</ref><ref>[http://www.scribd.com/doc/131797/Graham20Fuller20paper?query2=muslim%20population%20bulge%20europe Fuller, Gary (2004). ''The Youth Crisis in Middle Eastern Society'']</ref><ref>Fuller, Gary (2003). ''The Youth Factor: The New Demographics of the Middle East and the Implications for U.S. Policy''[http://www.brook.edu/fp/projects/islam/fuller2003.pdf]</ref> и немския социолог [[Гунар Хайнсон]].<ref>Gunnar Heinsohn (2003). ''Söhne und Weltmacht: Terror im Aufstieg und Fall der Nationen'', Zurich 2003), [http://www.pdf4ebook-verlag.de/ShneundWeltmacht.html#Zweig4]; see also the review of this book by Göran Therborn: «Nato´s Demographer», New Left Review 56, March/April 2009, 136—144 [http://www.newleftreview.org/?page=article&view=2775]</ref> [[Самюъл Хънтингтън]] разработва своята теория за ''[[Сблъсъкът на цивилизациите и преосмислянето на световния ред|сблъсъка на цивилизациите]]'', използвайки голяма част от теорията за преобладаването на младежите.
 
== Бележки ==