Война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 111:
=== Рационални теории ===
Рационалните теории предполагат, че и двете страни в конфликта действат разумно и изхождат от желанието да получат най-голяма изгода при най-малки загуби. Изхождайки от това, ако и двете страни предварително знаят как ще завърши войната, то би било по-добре за тях да приемат резултата от войната без сражения и без напразни жертви.
Рационалната теория набляга на три причини, поради които някои страни не успяват да се договорят и вместо това започват война: проблема на неделимостта, асиметричността на информацията с намерение въвеждане в заблуда и невъзможността да се вярва на обещанията на противника.<ref>Fearon, James D. 1995. ''Rationalist Explanations for War.'' International Organization 49, 3: 379—414. [http://www.polisci.ucsd.edu/~bslantch/courses/pdf/fearon-io1995v49n3.pdf]</ref>.
Проблемът за неделимостта възниква, когато две страни не могат да постигнат взаимно съгласие с помощта на преговори, поради това, че предметът, към който се стремят, е неделим и може да принадлежи само на една от тях. Като пример може да се посочи войната за храмовия хълм в Йерусалим.
Проблемът с асиметричността на информацията възниква, когато двете държави не могат по-рано да пресметнат вероятността за победа и да постигнат приятелско споразумение, защото всяка от тях има военни тайни. Те не могат да „свалят картите“, защото не вярват една на друга. В допълнение, всяка страна се опитва да преувеличи собствената си сила, за да добие допълнително преимущество. Например, Швеция се опитва да заблуди нацистите за своите военни способности, разигравайки картата на „арийското превъзходство“, и показва пред [[Херман Гьоринг]] елитни части, преоблечени като обикновени войници. Друг пример е американската намеса във Виетнам — американците вземат решение да влязат във войната във Виетнам, прекрасно осъзнавайки, че комунистите ще окажат съпротива, но подценяват способността на партизаните да противостоят на редовната армия на САЩ.
И накрая, преговорите за предотвратяване на война могат да завършат с провал поради неспособността на държавите да съблюдават правилата.<ref>Powell, Robert. 2002. ''Bargaining Theory and International Conflict.'' Annual Review of Political Science 5: 1-30.</ref> Две страни могат да избегнат война, ако и двете се придържат към първоначалните договорености. Но при споразумението едната страна получава такива привилегии, че става по-силна и започва да изисква все повече и повече. В резултат на това, по-слабата страна няма друг изход, освен да се защитава със сила.
Рационалният подход е критикуван по много позиции. Предположението за взаимните сметки за изгоди и загуби изглежда съмнително — например, в случаите на геноцид по време на Втората световна война, когато по-слабата страна няма никаква алтернатива. Рационалистите считат, че държавата действа като едно цяло, обединено от една обща воля, а лидерите ѝ действат разумно и са в състояние обективно да оценят вероятността от успех или поражение (което противоречи например на идеите на поведенческите теории).
=== Икономически теории ===
| |||